ГЪЧКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЧКАМ, ‑аш, несв., прех. Разг. Тъпча, натъпквам (в 1-4 знач.); нагъчквам. — Стига си гъчкала дрехите в тоя куфар — не виждаш ли, че е малък? △ Казват, че е гъчкан с пари. гъчкам се страд.

ГЪ̀ЧКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн.мн. Събирам се с много хора на тясно място, в тясно помещение; тъпча се. Дворец дадоха на оня бездарник Твърдишки.. А ние открай време се гъчкаме в една дупка. Тонич, ББК, 192. — Защо се гъчкате толкова хора в тази малка стая — по-добре се преместете в залата.

2. Бутам се (в 1 знач.). — Стига си се гъчкал, и без това е такава блъсканица.