ГЪШИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ШИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на гъска. Една гъша глава надигна капака на кошницата и сякаш.. отговори с отривисто съскане. М. Грубешлиева, ГР, 128. Селянката седна сред стадото и почна да скубе гъшата перушина и бързаше да свърши тази работа, преди още птиците да са изстинали. Й. Радичков, В, 126. Манастирският библиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа, орлови и гъши старовремски пера, турски дивит. А. Каралийчев, С, 277. Носът ми е гърбав и е разширен в основата си като гъши клюн, само че не е оранжев, а мургав. К. Калчев, ДНГ, 15. Гъши крака. Гъши яйца.

2. Който е приготвен, получен от гъска. Най-първо на масата се появи голяма паница салата с риба,.. После три чинии с дебели резени гъши пастет. Б. Райнов, ЧЪ, 72. Гъшата мас се използува не само като храна, но и в медицината като лечебно средство при лекуване на измръзнали части на тялото. Кр. Генджев и др., Ж, 81. Гъши пух.

3. Който се състои от гъски. Гъше ято. Гъши стада.

◊ Гъша кожа. Мед. Настръхнала кожа на човек, вследствие на студ, страх и др. Когато мускулите се съкращават, те придръпват долната част на косъма, която вместо косо заема перпендикулярно направление спрямо повърхността на кожата; кожата "настръхва" и добива вид на "гъша кожа". Ил. Петков и др., КВБ, 15. Погалвам / погаля с гъше перо някого. Разг. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изр. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори когато постъпките му не са за одобряване. Една дебела, безформена, задъхана дама се блъсна в запасния генерал. — Наистина ли сега щели да обесят трима комунисти? — попита го тя.. — Ба, ще ги погалят с гъше перо! — измърмори той. Г. Караславов, Т, 40.