ГЬОЗУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЬО̀ЗУМ м. Диал. Джоджен. Той спря пред градината. Откъм вадата го лъхна мирис на мента и див гьозум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. Ех, не отгледаха дъщеря да седне до огнището, да притуря съчки под котлето, отдето лъха на бобена яхния с чубрица и сушен гьозум. ЛФ, 1958, бр. 6, 3.

— От гр. δυόσμος. — Друга форма: гю̀зум.