ГЬОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЬОЛ, гьо̀лът, гьо̀ла, мн. гьо̀лове и гьо̀лища, след числ. гьо̀ла, м. Разг. Вдлъбнатина на земята, в която се е насъбрала вода, обикн. застояла; блато, локва. Ето я и мръсната локва до кладенеца. Две-три прасета се плакнат в нея, боричкат се и от време на време изквичават пронизително и сърдито. Тези свински крамоли му бяха толкова познати, че той и сега ясно чуваше гласа на майка си: "Маринчооо! Ха докарай свинете от гьола, де!"Г. Караславов, СИ, 245. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вада, която се влива в голям и мътен гьол. Т. Влайков, Пр I, 204. Вадички и горски потоци,.., блата и гьолища, бари и мочури — всичко пресъхна. Елин Пелин, Съч. I, 73. Най-нечиста вода е застоя‑

лата, каквато що е в блатата, гьоловете. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 50. Всяка жаба да си знае гьола. Погов.

◊ Зная си гьола. Разг. Добре осъзнавам, разбирам положението си и това, което мога или ми е позволено, и това, което не е за мене. А надигне ли някой от пещерните жители глава, за да предложи нещо, да изкаже и той свое мнение по разните въпроси — цап по главата с тежката лапа. Да си знае там гьола, да не се бърка във висшите работи. П. Незнакомов, Ст, 1963, бр. 924, 1. Пуля се (пуля очи) като жаба в гьол. Диал. Много се пуля. Търся кой гьол е по-дълбок. Диал. Искам, стремя се да получа по-голяма облага. Хвърлям / хвърля серкмето в харен гьол. Диал. Намирам си жена от богата фамилия.

— Тур. göl 'езеро'.