ГЬОЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЬО̀ЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гьол; гьолец. Рамзина слизаше до реката, загребваше от гьолчето жълта размътена вода и с пълна тенекия се катереше нагоре. Б. Несторов, АР, 95. Под наслоената тиня, която изхвърлиха настрана, се процеди бистра вода и се събра на малко гьолче с пясъчно дъно. Това зарадва и насърчи момчетата. Елин Пелин, ПР, 11.