ГЬОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЬОН1, гьо̀нът, гьо̀на, мн. гьо̀нове, м. Твърда и дебела кожа от едър добитък, обработена по специален начин, за ходила на обувки, подметки, ремъци и под. Ботушите бяха подковани с гвоздеи и налчета, ходилата им бяха от груб, неравен гьон, а кончовите — от по-мека и по-гладка кожа. Ил. Волен, БК, 150. Татко зачука върху подметката, но тъй удари чука, че шилото се счупи в гьона. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 49. Поради това, че всичкият гьон се изнасяше в Гермавия, за нас се произвеждаха обуща с дървени ходила. Сл. Трънски, Н, 123. // Само мн. Различни видове от тази кожа. Най-напред се събраха майсторите от папукчийския еснаф и като каза всеки един по колко обувки повече ще приготви тая година, решиха да си набавят задружно каквото им беше нужно за работа: и кожи, и гьонове, и всички необходими дреболии. Д. Талев, ПК, 140. Кожарите, предимно турци, произвеждат "гьонове, сахтияни и мешини". Ив. Унджиев, ВЛ, 21.
— Тур. gön.