ГЬОТЕРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЬО̀ТЕРЕ нареч. Диал. 1. Всичкото заедно, изцяло; гьотура, гьотурица. — Да, почини си, не си взел домашната работа гьотере — казваше жена му. — Поеми си дъх, па тогава се захващай... Кр. Григоров, ТГ, 113.

2. Съвсем грубо и небрежно; урбулешки (Л. Андрейчин и др., БТР).

— От тур. gütürü. — Други форми: гьо̀торе, гьо̀туре.