ГЮВЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЮВЀЗ неизм. прил. Диал. 1. Тъмночервен. Повъзпри, Иванчо, сватбата, / та да ти вида булката: / .., / старни ли и гювез абълки. Нар. пес., СбНУ ХХII и ХХIII, 65. На камъка седеше, / ено ми бяло момиче: / .. / Страни му гювез — аляни. Нар. пес., СбНУ ХХII и ХХIII, 94. Гювез атлаз.
2. Като същ. гювез м. Тъмночервен цвят (Н. Геров, РБЯ).
— Тур. güvez 'виолетов, лилав'.