ГЮВЕЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮВЀЧ м. 1. Разлат глинен съд, в който обикн. се пече ястие на фурна. На дългата софра се явяваха печени агнета,.., с жълтокафява като кехлибар кожица, която дразнеше апетита и подканяше да се посегне към гледжосания гювеч. Д. Спространов, С, 134. Там [на лавицата] бяха паниците за чорба и кисело мляко, гърнето за боба и олющеният, сякаш пратен от вечността опушен пръстен гювеч. Ив. Хаджийски, БДНН II, 13. Грях, не грях, в неделя цялото семейство се залови да чисти двора.. В понеделник месиха хляб, заклаха петела и с кисело зеле в големия гювеч го занесоха на фурната. Чудомир, Избр. пр, 69-70. // Алуминиев или емайлиран съд със същата форма. След това дойде комисия в село. Според сметката разноските ни са три кокошки, едно агне, петдесет и две яйца, два гювеча кисело мляко, двадесет и седем литра вино и девет сифона. Чудомир, Избр. пр, 256.

2. Опечено в такъв съд вид ястие, приготвено обикн. с месо, зеленчуци, картофи или ориз и др. подправки. Гювечът беше тлъст и приготвен, както старшията го обичаше: с картофи, със сини домати и малки, лютиви чушки. Д. Димов, Т, 21. // Съдът заедно с това ястие. Занася си някой чиновник гювеча на фурната. На обяд от работа минава край фурната да си го вземе. Ив. Хаджийски, БДНН II, 155.

3. Консервиран смесен зеленчук за готвене. Сега във фабриката усилено се произвеждат така търсените от гражданите конфитюри от ябълки,..; стерилни консерви — гювеч, паприкаш и домати. ВН, 1959, бр. 2521, 1.

4. Прен. Жарг. Полза, облага, постигнати без усилия и труд или за чужда сметка. Тя си пада по гювеча и понеже ти Ј правиш какви ли не услуги, ти е първа приятелка. △ Щом усети, че за него няма гювеч от тая работа, той веднага се отдръпна.

Ѓ Пускам / пусна (бутам) гювеч на някого. Жарг. Правя подаръци, услуги или се държа великодушно към някого, без да му искам нещо в замяна. Писна ми да Ј пускам гювеч, да Ј купувам какво ли не и да търпя всичките Ј капризи, а тя да се държи грубо с мен.

— Тур. güveç.