ГЮЛТРЕНДАФИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮЛ-ТРЕНДА̀ФИЛ м. Нар.-поет. Трендафил. Ти си ангел, ти си цнете, / гюл-трендафил ти си майски, / ти си злат ключ на небето, / ти си пресен извор райски. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 246. Ще поникне гюл-трендафил, / кога цъфне, да си береш, / и да даваш на момците. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 290.