ГЮМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮМ, гю̀мът, гю̀ма, мн. гю̀мове, след числ. гю̀ма, м. Висок метален съд с тясно гърло и с дръжка, обикн. с похлупак, който служи за пренасяне на мляко, боза, вода и под. Подранил млекар, понесъл на рамо кобилица с двя гюма прясно мляко, се провикна. П. Здравков, НД, 13. В един гюм докарваха бозата от Дряново / .. / и докато я докарат, тя съвсем се вкисваше. К. Калчев, ПИЖ, 177. Калфите и чираците изковаваха от медните плочи сахани, тепсии и гюмове. Д. Спространов, ОП, 329.

— От тур. gügüm.