ГЮМЀ

ГЮМЀ, мн. ‑та, ср. Скривалище за ловци на диви водни птици, направено край блато, езеро или река. Вързаните пред гюмето мамки поздравляваха с вик изгряващото слънце и се гуркаха в ледената вода. Елин Пелин, Съч. II, 192-193. Като видя, че гълъбите стоят пред гюмето, тя се наведе бързо, грабна шепа мокри камъни и ги хвърли по тях. Н. Нинов, ЕШО, 15. А оттатък яза — в гъсталака — гюмето за диви патици, ловът на които е забранен сега, е хубава нелегална квартира. З. Сребров, Избр. разк., 15.

— Тур. güme.

Списък на думите по буква