ГЮМРЮ̀К

ГЮМРЮ̀К, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. 1. Мито. Гръците фанаха да земат на българските тръговци гюмрюк без мярка и Симеон поискал на гръцкия цар да престане това. М, 1857, 93. Турското правителство,.., беше простило гюмрюка на виното за 1875 година. НБ, 1876, бр. 24, 96. На лъжата гюмрюк не зимат. П. Р. Славейков, БП I, 288.

2. Митница. В по-напрешньото си писмо ви бях писал, че на гюмрюка в Гюргево се хванаха ковчезе с револвери и барут. Хр. Ботев, Съч. 1929, 337. Между тем — още в самото начало на князуванието Симеоново византийците зеха да шават — казват някои, от пуста слободия — и преместиха гюмрюка за българските стоки от Цариград в Солун. Н, 1882, 229-230.

— Тур. gümrük. — Друга форма: гюмру̀к.

Списък на думите по буква