ГЮМЮ̀Ш неизм. прил. Диал. 1. Сребърен. Итра йе била Виша гъркиня: / Тя си извади златни нафтари, / че [на Никола] му разпетля гюмюш петелки, / та че ги турна в бялата пазва. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 76.
2. Сребро (Н. Геров, РБЯ).
— От тур. gümüş. — Друга форма: гюму̀ш.