ГЮРЮЛТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮРЮЛТЍЯ ж. Остар., сега простонар. Глъчка, врява, шум. Оная нощ ставам по никое време, излизам на двора, а пред портата чувам гюрюлтия някаква... Надникнах, а то сватба. Ц. Лачева, СА, 11. — Заповядвам да се прекрати стрелбата. Да се извика незабавно една батарея! Кога смятате, че ще може да пристигне на позицията? — Към единадесет часа, господин генерал — .. — Късно! — изсумтя генералът. — Но нищо! И без това не смятам да вдигам гюрюлтия през нощта. П. Вежинов, ВП, 125. Кумица Славена остана като тресната и продължаваше да гледа тъмния облак от хора, който се спущаше из кривата улица и идеше насам. Децата, които бързаха пред тая гюрюлтия, вече достигнаха двора. Д. Бегунов, ГВВ, 19. През сила отговаряше на Стаменините приказки — за кадъната разправяше жена му..; за гюрюлтията, що вдигнали беловските бежанци по обяд, някому откраднали връзка лук и котлето... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 492. От малката гюрюлтия става голяма. П. Р. Славейков, БП II, 28.

◊ Като воденичар с гюрюлтия и паспал. Просотнар. 1. Много богат. 2. Никак, съвсем не богат. Назад е врачанската гюрюлтия. Простонар. По-късно ще се случи нещо неприятно, ще има някакъв скандал. Отивам / отида на гюрюлтия<та>. Простонар. Ще бъда наказан със смърт, обикн. незаслужено, напразно; ще загина, ще умра.

— От тур. gürültü. — Друга форма: гюрултѝя.