ГЯВУР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЯВУ̀Р и ГЯВУ̀РИН, мн. гяву̀ри, м. Остар. и диал. Гяур и гяурин. И можеше ли в онова време [през 1826 година] да се съди турчин от гявурин?... Ц. Гинчев, ГК, 36. Тя занимаваше дружината със своя смешен и изкълчен български език, странен в устата на една турска беица, както бе странно и свободното ѝ присъствие в туй общество от млади гявури безверници. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 149. — Он сака с мене да се бори и не ке да знае, че он е гявурин. Л. Каравелов, Съч. II, 135.