ГЯУРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЯУ̀РКА ж. У мюсюлманите — жена, която не изповядва мохамеданството, исляма; неверница. — Войводата има севда в Сопот.. Гавазите разправят, че все за нея мислел ден и нощ. И му се смеят, защото гяурката не искала да се ожени за него. М. Марчевски, П, 35. За какво се сети Юсуф паша? Дали си припомни деня на мъртвите, когато гяурките приклякат на пръстта и припяват дълго, като че никога няма да свършат? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 144. — Всички борци бяха турци. Вардачите се надсмиваха на християните: — Няма ли някой борец от християните? Или го е страх да не му одерат кожата? Да не се страхува, нищо няма да му се случи — тревата е мека като косите на гяурките. К. Петканов, Х, 8.