ГЯУРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЯУ̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гяур; дете гяур. Заповедта на султана — да се допълни еничарският корпус с гяурчета от десет до дванадесетгодишна възраст — трябваше да бъде изпълнена. М. Марчевски, П, 14.