ДААВЀТ

ДААВЀТ м. Остар. и диал. Гощавка. — Аз от баса си не се връщам, надмина ми коня, ще му купя. — От мене пък един даавет искайте. На колибата ми, къде свършването на тоя месец. Ц. Гинчев, ГК, 261. — Свършваш ли я [работата]? — Свършвам я и оттатък биля минувам. — Хади да та видя; и ти ако я свършиш, от мене един даавет, със сичкия му харч-масраф. Ил. Блъсков, ПБ II, 97.

— От араб. през тур. davet.

Списък на думите по буква