ДААЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДААЛЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. 1. Обикн. мн. Истор. Грабителски орди от планинско мохамеданско население в българските земи в края на ХVIII и началото на ХIХ в. Тия [грабителски банди], които действували в полето, били наричани кърджалии, а действуващите в планинските области — даалии. Ист. Х и ХI кл, 116. Рядко беше се виждало такова страшно сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. Й. Йовков, СЛ, 118. И омразата им [на турците] към християните всеки час растеше. Из Равна гора отново тръгнаха кърсердари и даалии. К. Петканов, П, 73-74. Българите решили да чакат освобождението си на родна земя, отдалечавайки се най-много до Цариград: и по-близо да бъдат, и в сравнително по-голяма безопасност от зулумите на кърджалии и даалии във вътрешността. Хр. Бръзицов, НЦ, 6.

2. Остар. Планинец — жител на югоизточните Родопи (Кърджалийско). Свободно и без страх проходчани изнасяха по тъмно ръж и царевица и търгуваха с даалии и помаци, слезли по най-кривите пътеки от родопските дебри. Г. Караславов, ОХ II, 369.

— От тур. dağli 'планинец'.