ДАВАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАВАДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. Мъж, който е направил оплакване, подал е тъжба в съд; тъжител. — Когато кадия ти е даваджия, Господ да ти е на помощ... промълви пак, сякаш на себе си, дядо Милан. П. Тодоров, И I, 56. В Плодив нашият херой бил държан не дълго време, защото нямал даваджие и защото прегрешенията му са отнасяле повече до него самия. Л. Каравелов, Съч. VII, 77.

— От араб. през тур. dâvadcı.