ДА̀ВАМ

ДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; дам, дадѐш, мин. св. да̀дох, пов. дай, да̀йте, прич. мин. св. деят. дал, прич. мин. страд. да̀ден, св., прех. 1. Поднасям нещо на някого, за да го поеме в ръка, да го вземе; връчвам, подавам. Взирам се и още отдалече чета: "Падането на демократите".. — Момче! — викам колкото ми глас носи, — давай вестник! БД, 1909, бр. 1, 1. Горският седна близко до нея, взе недовършения венец и почна да го разглежда. — Защо не го доплетеш? — Дай ми го! — дръпна го из ръцете му тя. Елин Пелин, Съч. II, 49. — Дай твоя нож, че е по-остър. Ив. Вазов, Съч. ХII, 50. — Ей, детенце, дай ми теслата, не бави ме — рече уж сърдито Лазар. Елин Пелин, Съч. I, 174. Детето е мъничко, все още несръчно и му давам всяко нещо много внимателно, за да не го изпуска. // Поднасям някому нещо, за да го използува по някакъв начин. "Няма ли да се сърдите, господине, ако ви дам моята дреха?" Ив. Вазов, Съч. ХХII, 34. Иван го [Гороломов] погледна, усмихна се, както си му беше обичай, и каза: — Я дай една цигара! Й. Йовков, ПГ, 16. На вечеря му сложиха рибена чорба в пръстена паница. Дадоха му една първобитна тенекиена лъжица. А. Каралийчев, ПГ, 184-185. Анани рече: "Ще ми дадеш бръснача да се избрича." Й. Радичков, СР, 59. Когато занесох парите на мама, тя отдели от тях два лева, даде ми ги и рече: — Ето ти два лева за "Звездица". Ран Босилек, Р, 13. // Поднасям на всеки от много хора да вземе нещо. Малка ги мома черпеше, / черпеше, черпеше, / наред им чашка даваше, / даваше, даваше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 258. Помогнаха ми децата да пренеса пакетите и им дадох по една ябълка и бонбони. △ Дадоха ни разпечатките с текста и започнахме да ги попълваме.

2. Поднасям на някого храна; храня, изхранвам. Бебето е вече голямо и му давам сок и пюрета. △ Давам храна на бедните в приюта независимо от месечната печалба на фирмата ми. // Поднасям на някого някаква храна, питие, лекарство. — Много ядене даваш на оня, на Калина. Й. Йовков, ВАХ, 124. — Влез вътре в тъмницата и намери петимата най-стари овчари. С тоя тук да са шест. Не, няма да коля. Обръснете ги, очистете ги, дайте им да ядат, каквото поискат. А. Дончев, ВР, 224. Дадоха сладко, после кафе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 123. След туй баба пак се върна, даде ми вода, оправи покривките на другите деца около мене, хвърли някаква дреха и върху вуйчо Климе. Д. Талев, СК, 79. Тя изтичва в градината, като подскача весело.. В пет часа по предписание трябва да ѝ дам лекарство. П. Незнакомов, МА, 9-10. // Поднасям храна на животно, храня някакво животно. Ще ти разправя за врабчетата.. Тия малки сиви птиченца.., гдето зимно време няма какво да ядат, а ти им даваш трошички от хляба си. Елин Пелин, Съч. IV, 203-204. Той отрано им [на телците] даваше зобчица. Научи ги тъй, че щом го видят, почват да ближат ръката му. Ст. Даскалов, БМ, 267. — Преди пак тъй беше се свършило [мамуленото брашно] и един-два дена войниците даваха на кучетата от хляба си. Й. Йовков, ЧКГ, 27.

3. Поднасям нещо на някого като подарък; подарявам, дарявам. — Аз нямам пръстен, Радо, да ти дам — ни златен, ни железен... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 71. — Не може, Йосифе — обади се Санка, — Нона не бива да дава портрети, че е годеница. Й. Йовков, ЧКГ, 93. — Баба̀! — повтори пак ангелският глас [на Анку], — защо ти е това цвете, кому ще го даваш? — и взе една китка в ръка. Ц. Гинчев, ГК, 21. — Скъперникът със скъперник!.. Взел, че си ушил нощница от пешкирите, дето му ги дават по сватби и по кръщеня. Й. Йовков, ПГ, 28-29.

4. Предоставям по свое желание нещо, което притежавам на друг; преотстъпвам. О, да би било така, Еньо ще се откаже от всичката своя земя, ще я даде на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 162. Делиха имота — на единия син дадоха къщата, на другия —

лозето. // Предоставям нещо, което притежавам на друг, за да го ползва временно. За тия еженеделни четвъртъчни литературни събрания той доброволно даваше къщата си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 177. — Дава ми бай Николчо коня си, да се върна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 57. Рад мислеше за срещата с хаджи Пенчо. Беше уверен, че чорбаджията ще даде подслон на спътниците му, щом идеха с благословията на чорбаджи Стоян от Филибе. А. Христофоров, А, 182. Тъй стигна до хана, който неотдавна беше купил, а сега го даваше под наем. Й. Йовков, ЖС, 46. — Ами поп Николай тука ли е?.. — Кой? — Поп Николай от малката черква, дето ни даваше пари с лихва... Елин Пелин, Съч. I, 34. Тя дава квартира само на студентки непушачки. // Предоставям някому някого временно, за да му услужи, помогне. Изпива дядо кафето, изпушва лула тютюн, дават му турците едно момче да го заведе чак до консулатото... Ал. Константинов, Съч. I, 287. // Предоставям някому някого да му извършва определена работа. Бащата на момичето нямал намерение да я дава за слугиня. Ив. Вазов, Съч. IХ, 14. Отрасна сам, баща си и имайка си не помнеше.. Отгледа го чичо му. В широката стая се носеха плачовете на седемте деца, които молеха за хляб. Не можа да ходи и на училище. Дадоха го овчарче. Кл. Цачев, ГЗ, 131. Тия села да били задължени да дават войници на султана. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 9.

5. Предоставям нещо, което притежавам или съм завладял, на друг, понеже съм победен; отстъпвам, предавам. Турската войска даде височините около Плевен след жестоки боеве и огромни жертви и от двете страни.

6. Отпускам някому материална помощ. — Трябва да вложа тези пари някъде! — размисли Юда. — Да ги определя за земеделие, Бог може да ме накаже със суша.. — Да ги давам с лихва, ще ме завлече някой римлянин. Й. Попов, БНО, 28-29. Дадох му заем по Коледа, а Великден дойде и още не ми е върнал парите.△ А средства за зелено училище откъде ще дадат? △ Давам стипендия. Давам помощи.

7. Плащам или предлагам да платя някаква сума или да платя в натура за нещо. — Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега. Й. Йовков, ВАХ, 202. — Той иска на всяка цена да купи чифлика. Хубави пари ми дава. К. Петканов, ЗлЗ, 69. — Гужук ли? Един турчин ми дава за него две кози, ама аз не ща, не го давам. Ем. Станев, ЯГ, 101. — Не ме карай, Гино, в долни друми! / Тамо има жена меанджийка, / що е мене много душманджия, / оти стана три години време, / вино пия, а пари не давам. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 4. // Харча, похарчвам. — Да не съм седнала пари да прахосвам, а?... Давам само за сол, за газ, за сапун... Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. — Сигурно и аз съм една кървава вещица, дето доя с две ръце най-прости мъже, пък те си дават парите за парцали като мене. Д. Шумналиев, ПЛ, 6. Дай там някой лев и си купи едно палто като хората.

8. Разг. Определям, съгласявам се да платя подходяща цена за нещо или изобщо някаква цена. — Тате, да купим и нивата на Клепача!.. — Идете с Младена, заобиколете я и вижте. Харесва ли ви, дайте ѝ цената. К. Петканов, БД, 93. На пазарлъка имаше много селяни.. Те увещаваха Еньо да придаде,.. — Дай цена на човека, да си сигурен в имота си. Елин Пелин, Съч. III, 130-131. Продавам къщата. Колко ѝ даваш?

9. Разг. Обикн. с обст. поясн., свързано с цена, оценка. Продавам или предлагам за продажба нещо на определена цена. — Тая есен продадохме сичко, що можахме да извадим от градината, и го дадохме на добра цена. Д. Талев, ПК, 142. — Не сакаш ли да ми купиш кюмюро, бе? Оно, евтино ти го давам! Ив. Вазов, Съч. ХII, 159. Когато всичко беше уредено, той тръгна да се поразходи из панаира. И все се питаше: "Дали не го [добичето] дадох евтино? Дали не ме излъга?" Г. Караславов, Избр. съч. II, 30. — Слушай, господине, ха земи и тоя [заек]. За него няма да ти взема като за оня, гдето ти го дадох. Ще ти го дам по-евтино. Елин Пелин, Съч. IV, 222. Препънах се по едно време в една купчина ряпа.. — Как я даваш? — питам, ей тъй, колкото да реча нещо. Чудомир, Избр. пр, 164. А циганки ѝ думаха: / — Ти, Стоянова майчице, / снахи върла душманко! / Имаме биле омразно, / ала го скъпо даваме — / за една шъпа жълтици. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. — Ах, продаваш ли бялото платно, / ханъмче, ханъмче? / — И да го давам, тебе не давам, / хей българче! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 181. // Продавам по определен начин нещо. Стоичко Данкин никога нямаше да продаде тютюна си на братя Фернандес, нито на коя да е друга фирма, защото после нямаше кой да му дава брашно на вересия през зимата. Д. Димов, Т, 165. На богатите продавал скъпо, средняците посрещал с блага усмивка — давал им на почек. А. Гуляшки, ЗР, 295. Завчера министерството дава на търг една постройка. Ив. Вазов, Съч. Х, 6.

10. В съчет. с работа, място, служба, пост. Предоставям, осигурявам някому работа. Дадоха му работа не по специалността, но след дългата безработица той грабна заповедта и прие. △ Разширението на завода даде 500 нови работни места.△ За особени заслуги към фирмата му дадоха по-висок пост. △ Работа всеки знае да даде, дай ми служба, та и аз хем пари да получавам, хем да си гледам кефа.

11. В съчет. с изпит, матура, конкурс и под. Приемам за успешно представянето на някого въпреки слабостите и незадоволителните му умения и знания; пускам. След

третото явяване на финалния тест комисията разбра, че той не може да покрие минимума и му даде изпита и без теста. △ Съдията на срещата явно свиреше в полза на домакините и им даде мача.

12. Казвам някому нещо, за да го знае; съобщавам. Той се позамисли, па ме помоли да му дам адреса, където съм на служба. Ал. Спасов, С, 50. Всички наостриха уши и слушаха с благодарение приятните новини, които даваше чорбаджи Мичо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 112. Убеден окончателно, че Касаветов ще помогне, той [Мито] стигна до лагера и даде паролата. Но гората беше глуха, посърнала и страшна. Защо неговите другари мълчаха? Г. Караславов, ОХ II, 246. Дадох му номера на телефона си. // В съчет. с обява, реклама. Правя публично устно или писмено съобщение. Ние обръщахме вниманието на читателите си върху рекламата, която даваме на 4-а страница на вестника ни. БД, 1909, бр. 1, 3. — Дай обява за замяната в "Куриер". △ Ненавиждам навика на телевизията да дава реклами на най-интересния момент от филма.

13. Правя предупреждение или условно съобщение чрез техника, мимика, движение и под. — Защо не давате мигач, когато задминавате?.. — Не давам ли?.. По принцип винаги давам. Й. Попов, СЛ, 111. Пристанищният фар дава две дълги и една къса светлина на всеки 30 мин. нощем. △ Тя му даваше знаци да млъкне, но той продължи да говори. △ — Дай спирачка! Не виждаш ли, че светна червено.

14. Прен. Разг. По външния вид на някого определям възрастта му; изказвам предположение за възрастта на някого. — Колко години ѝ даваш на тая жена? — ме попита Хашем. — Четиридесет-четиридесет и пет — му отвърнах, без да се замисля. — Не думай! Та тя е моя връстница. Г. Готев, ПШ, 32-33. Първият въпрос, който му зададохме, бе на каква възраст е. — А вие колко години ми давате? — отговори той с изписано в погледа му нетърпение да чуе нашия отговор. ВН, 1958, бр. 2127, 4.

15. Предоставям, определям някому време, срок и под. да направи нещо. — Чувай, дай ми време, остави ме да помисля как да те спасим. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 141. Сложи ръка върху ръката му, която лежеше на бюрото, и без да му даде време да каже нещо, излезе с бързи, енергични стъпки. Ем. Манов, ДСР, 341. Учителката удари с пръчка катедрата и съобщи: — Давам ви срок още един ден. И утре. В събота вече пращаме слугата в града за книгите. Ил. Волен, РК, 60. Дадоха му срок от три дни да се отчете. Д. Спространов, С, 158. — Давам ви точно две минути да си спомните за семейството Шуб. Разбирате ли? П. Вежинов, НС, 147.

16. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Позволявам, разрешавам някому да извърши, да прави, да направи нещо. — Докато съм жив аз — не давам да се делите. Елин Пелин, Съч. III, 21. Не ми позволяваше, например, зимно време да се пързалям и не даваше ми и аз, като другите деца, да се сдобия с шейна или каик. Т. Влайков, Пр I, 69. — Тази гора — разказва дядо Вълко — е бащина. Стар бук. Не давам да го секат. То е дърво. Нека расте и нека си шуми. А. Каралийчев, С, 11. С тая цел той им даваше почивка и поред ги пращаше на двора. Ив. Вазов, Съч. ХII, 153. Не се знае, каза той, дали днеска ще дават свиждане, пък и да дават, той има свои хора в София, те ще навестят Борис. Г. Караславов, Т, 56. — Анке, не се сърди, де?... Ако ти е криво — целуни пък и ти мене... На̀, аз давам! Ц. Церковски, ТЗ, 31. Полихронов се учудва на друго: първите хора на България го изпращат в Индия.., а едни чиновници от средна ръка го спъват.. Гледай ти положение — царят дава, пъдарят не дава. Отеч., 1977, кн. 11, 21. Де са намери, намери / това ми черно харапче / .. не дава булка да иде / водица да си налее. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 10.

17. Обикн. в съчет. с отвл. същ. като: възможност, повод, основание и под. и със следв. изр. със съюз да, че или с предл. за, на. Създавам условия да се извърши нещо или да се възприема, развива по някакъв начин. Димитър Матевски учителтвува няколко години поред, след което отива в класното училище в Стара Загора при калугера хаджи Агапий, за да изучи руския език, което сетне му дава възможност да ползува по-свободно руската литература. К. Странджев, ЖБ, 42-43. Какъв е тоя социален ред, който дава възможност на такива типове да цъфтят? Елин Пелин, Съч. IV, 124. Кочо никога не бе повишил глас да ѝ се скара, никога не дигна ръка да я удари и нямаше защо — ни той беше такъв човек, ни тя даваше повод за лоши разпри. Д. Талев, ПК, 103. Що се отнася до спомените на Хр. Иванов,.., те не дават основание да се мисли, че и след разтурянето на втората легия Левски е продължавал да стои изцяло на четнически позиции. Ив. Унджиев, ВЛ, 97. А когато успявах да потисна тревогите за бъдещето, идваха спомените и не ми даваха покой. М. Марчевски, ОТ, 46. — Ще разположа войската на стан около града и ще се грижа за реда, докато се завърнеш! — допълни той [Ондуракс], като даваше на княза да разбере, че схваща много добре загатнатите мисли в неговата заповед. А. Гуляшки, ЗВ, 344. — Светът, с който ние се заобикаляме, тази индустриална цивилизация, да я нарека, и архитектура дават насока на изкуството. Ив. Сарандев, ЕС, 108. Един френски публицист от това време [1860 г.], вземайки повод от българската уния, даваше простор на фантазията си — във всичко това той

виждал средство да се спре панславизмът на Дунава. Т. Жечев, БВ, 132.

18. Обикн. с отвл. същ. и следв. изр. със съюз да, че или с предл. за, на. Създавам условия да се породи или да се изпита някакво чувство, усещане, състояние. И те са щастливи и безропотно покорни, защото тая любов [към родината] дава тоя чист възторг, тая върховна наслада и откровение. Й. Йовков, Разк. III, 11. Но едно е да се черпиш с вишновка на сладка приказка с журналистката и да се посвещаваш на Бога зад дебелите стени на манастира на сянка и спокойствие, а съвсем друго е да си сред кипящия живот, където с цената на всичко да се стремиш да даваш утеха, вяра и упование на хилядите нещастни и болни хора. КСТ, 1991, бр. 12, 6. — Обичта е като слънцето. Тя сгрява, дава сили. Цв. Чалъков, ЗИК, 36. Отчупи си хлебец и изтичай до ливадата, та си хапни киселец. Той дава здраве. Г. Белев, ПЕМ, 99. Най-голямо затруднение му [на Каравелов] даваше изборът за министри на Вътрешните работи и на Външните. С. Радев, ССБ I, 443. "Злочеста е нашата съдбина! / Растем и цъфтиме и с нашата хубост / се китят гори и полени... / Ний даваме радост на всичко световно — / самички от радост лишени!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. Дава ти радост, / дава ти сладост — / .. / Твоята къща / в дол безконечна. Хр. Белчев, Избр. съч., 78. Развитието на болестта дава надежда, че дедето ще се оправи. △ Последните двустранни преговори дават надежда за стабилизиране на положението в района. △ Тя е родена да дава надежда и вяра на хората в тържеството на доброто. △ Благодарното животно даде израз на обичта си като го близна по бузата.

19. Правя нещо да добие някакви, обикн. нови качества или да се усилят тези, които притежава; придавам. Там есенните дни дават особена прелест на пейзажа: открити и чисти полета, само жълти стърнища. Й. Йовков, Разк. III, 146. Кукувицата равно, отмерено и настоятелно кукаше и нейният глас.. даваше тайнствен смисъл на тишината и на простотата, която пълнеше простора от земята до небето. Елин Пелин, Съч. III, 144. Споменът за далечното отечество,.., даваше странно красноречие на словото му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Мисълта за зверствата.. даваше още по-зловещ вид на тия тълпи от башибозуци. К. Величков, ПССъч. I, 6. — Тази година искам да съм по-семпла — каза тя и се помъчи да даде на тона си печален оттенък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. Той [Теодосий] беше се още повече издължил и посивялата прошарена брада.. даваше още височина на неговия ръст. Ст. Загорчинов, ДП, 369. Изобщо циганският елемент даваше особен колорит на нашия градски бит от онова време. К. Константинов, ППГ, 27.

20. Устройвам, уреждам (бал, вечеря, прием, забава и под.). Сега даже невероятно ще ви се види като ви кажа, че ний давахме бала, за който е думата, в мизерничкото салонченце на бюфета при градската градина. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Кметът на Вестероз ни даде специален обяд. Ив. Мирски, ПДЗ, 28. — Довечера искаме да дадем една вечеря в училището. Й. Йовков, ПГ, 91. Сър Норман беше внимателен, грижлив домакин. Той следеше гостите му да останат доволни от вечерята, която им даваше. Д. Спространов, С, 126. Продадоха [братя Василеви] част от доходните имоти, за да си купят хубави къщи, да подредят богата кантора, да поддържат автомобили и шофьор, да дават приеми. П. Спасов, ХлХ, 146. Подражавайки на българските царе, Чоки ходеше на лов в горите, даваше пирове в палата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 140. // Разг. Представям, изнасям, изпълнявам пред публика (пиеса, концерт, филм и под.). — Какво представление ще давате? — попита студентът Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 88. В пет часа тая вечер младата, току-що излязлата на сцената виолонистка даваше втория си концерт. Й. Йовков, Разк. I, 172. В операта даваха, както ви казах, балета Puppenfee. Ал. Константинов, БГ, 9. — Добре, но сега трябва да дадем някои други драми, които да будят духа народен и да го подготвят да борба. Аз съм на мнение да дадем през тази година "Разбойници" от Шилера и "Иванко, убиеца на Асена" от Друмев. СбЦГМГ, 218. Кой филм дават в кино "Славейков"?

21. В съчет. със същ. път, ред, място и под. Правя място за минаване; отмествам се. Тя машинално само се отбиваше ту на една страна, ту на друга, за да даде път на файтоните. Ив. Вазов, Съч. VII, 109. Двете каруци остават вече сами по широкия път... Ха сега! — Не дават път — казва татко му. З. Сребров, МСП, 27. Конете се врязаха без ред в тълпата, живата стена се цепеше да им даде място. Ал. Константинов, БГ, 125. Той отстъпи назад от пътя, даде ѝ широко място да мине. Елин Пелин, Съч. III, 104. До чешмата други [белачки] пък дръстеха, белеха, бухаха, а смехът и веселите им провиквания нямаха край.. — Яно,.., ама ще те покоря... — Я у-у-у! Аз не зная да коря, току ред ми давайте. Ц. Церковски, Съч. III, 23.

22. Разг. Връчвам някакъв документ, обикн. в учреждение, с който следва да се оформи административно, гражданско, социално или финансово състояние. Оказа се грешка. Данъкът на някакво друго лице, едноименник някой, по погрешка вписан на мене. Тръгнах по справки. Давах заявления, ходих в общината, после пак в данъчното. Елин Пелин, Съч. VI, 212. — Аз додох да ти се оплача... аз искам жалба да дам... Ив. Вазов, Съч. VII, 16. Лека-полека Магдалена заобичала

танца с цялата си душа. Тя танцувала страстно танго със Служителя, който раздавал апартаменти, скачала жизнерадостен шейк с другаря, който давал жителство. Й. Попов, БНО, 98. В министерството на войната са в пълно течение на подигнатия от нас въпрос: за моралното състояние на гарнизона [Сливенския].. и знаят, че мнозина от младите офицери си дават оставките. БД, 1909, бр. 26, 1. Длъжността на касиера. 1. Ще приема пари от частните Б.Р. комитети и от други места, насрещу които ще дава разписки под номера (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 181. При всяко изплащане давайте фактура. К. Кърджиев, А, 324.

23. Разг. В училищната практика — възлагам работа, задача на ученик. — Кажи, Бесрѝ, стихотворението за опълченците!... — Че ти не си ни го давал наизуст, другарю учител. Л. Александрова, ИЕЩ, 312. — Ти ни беше дала още да си припомним стихотворението от миналия урок, другарко! Л. Александрова, ИЕЩ, 269. // Разг. Само в съчет. с уроци. Уча, обучавам някого, обикн. частно срещу заплащане. По приетото задължение Огнянов даваше уроци и в девическото училище. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 75. Мичето искало да учи италиански. Майка ѝ ме моли да съм ѝ давал уроци. Й. Йовков, М, 68. Продан считал, че една млада и хубава жена, която не танцува, ще буди подозрение, че има скрит дефект. Ето защо той започнал всеки ден да ѝ дава уроци по танц. Й. Попов, БНО, 98. Една млада жена, преводачка, носи превод на френски от статия на домакина, който преглежда текста и на бърза ръка ѝ дава един малък урок по синтаксис. К. Константинов, Х, 76.

24. Разг. Позволявам, разрешавам някой да бъде отведен насилствено, обикн. от органи на властта. В едно село отишли стражари да арестуват някого, осъден бил, присъда имал. Скача селото, кой с брадва, кой с дърво — не го дават. Й. Йовков, ЧКГ, 165. Тя [жена му], като го видя, каза му със слаб глас: "Иване! Ти не ще можеш ма отърва, но и не ма давай жива... убий ма!..." В. Друмев, НФ, 69-70. — Даваш ли, даваш, балканджи Йово, / хубава Яна на турска вяра? / — Море, войводо, глава си давам, / Яна не давам на турска вяра. Христом. VI кл, 22. // Отстъпвам, съгласявам се власт, земя, царство и под. да преминат в чуждо владение. — Не, няма да падне Сговорът... — Де ще падне.. Той е като турчина: с кръв е взел властта, с кръв ще я даде! Имаш ли кураж да пуснеш бюлетинка за нас?... Г. Караславов, Избр. съч. I, 199. — А срещу нас безбройна турска войска. Не даваха те лесно царството си. Д. Талев, ПК, 687.

25. Жертвувам изцяло нещо (обикн. живот, сили и под.) за някаква идея, дело или за някого. — Да се утешим поне с това, че нашият Иван не даде напразно живота си... К. Калчев, ЖП, 323. За възвеличение името на Ботева сравняват го с Петьофи. Петьофи е бил млад като него,.., като него е любил до самопожертвуване своето отечество и като него е дал живота си за светлия блян на свободата. К. Величков, ПССъч. VIII, 94. — Кръвта си давах за тази държава, няма друг човек, който да е дал толкова кръв. Ст. Стратиев, ПП, 119. Най-хубавото от мен това са спомените ми. В тях ще оживеят много хора, които приживе дадоха кръвта си, а сега ще дадат примера си. А. Дончев, ВР, 203.

26. Разг. Съгласявам се дъщеря, внучка или сродница да се омъжи за някого, омъжвам дъщеря, внучка или сродница за някого. Искаха я пет души отбор ергени, но баща ѝ не я дава... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Защо хаджи Драган даваше дъщеря си на Люцкановия син.. — това не го занимаваше. Й. Йовков, СЛ, 172. — Ваш Еньо е добро момче. Коя майка няма да даде чедото си нему. Елин Пелин, Съч. III, 118. А баща ти откровено ми каза: "Стига си ми свалял звездите, не ти давам дъщеря си. Тя е научена на богатство." Т. Харманджиев, Р, 86. — Намислих по-напред да се оженя, та тогава да стана мечкар.. — Не си давам внучката, момче. Тя е родена за болярин. Ти нито си болярин, нито можеш да работиш нещо умно. А. Каралийчев, ПС, 60-61. Немам време порти да отварам, / а то нели работа да фана, / че си права до две буйни сватби: / Снаа зимам, мила щерка давам. Нар. пес., СбНУ ХLV, 11.

27. В съчет. със същ. за говорене, реч, речева дейност. Означава извършване на действие, което се съдържа в значението на съществителното, напр.: давам заповед — заповядвам. Той цял ден ходеше гологлав из двора.., даваше заповеди и гълчеше из двора.., даваше заповеди и гълчеше високо на жена си и на децата си. Елин Пелин, Съч. III, 68. давам отговор — отговарям. Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете. Й. Йовков, Ж, 1945, 254. давам съвет — съветвам. Магазинът ни беше в съседство с Хинкелбаума — на другия ъгъл на улицата. Той ни спохождаше често, даваше ни съвети, упътвания. Г. Райчев, Избр. съч. II, 187. давам обяснение — обяснявам. Стефанов, без да дават обяснения, нареди мулетата да бъдат откарани на Карлъшките ливади и предадени на собствениците им. Х. Русев, ПЗ, 298. давам разпорeждане — разпореждам (се). Домакинът.. сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35. давам гласност — разгласявам. Но аз тая работа си я знаех много отдавна и фактът, че не ѝ давах гласност, можем да отдадем само на прословутата ми скромност и нежелание да се изтъквам. В. Цонев, ЕВ, 80. давам консултации — консул‑

тирам. Аз криво-ляво направих пред училището една скулптурна фигура, поставях пиеси, а и давах консултации по религиозни въпроси през свободното си време. Д. Бегунов, ЧД, 53. давам кураж — окуражавам. "Бре, какъв народ се навъди! — извика радостно бай Коце. — Вместо аз да му давам кураж, той на мене дава!" Г. Караславов, Избр. съч. II, 263. давам израз — изразявам, давам обещание — обещавам, давам оценка — оценявам, давам клетва — заклевам се и др. // В съчет. с име и обикн. някое собствено име. Наричам някого с някакво име; назовавам, именувам. Честитият баща дал на рожбата си име Мойсейчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. През времето на покойния Стамболов кабаплийският кмет, за да спечели благоволението на всемогъщия министър, дал официално на селото си неговото име. Ив. Вазов, Съч. ХV, 112. Жените.. почнаха да го избягват, да се боят от него и му даваха презряното име Песоглавец. Елин Пелин, Съч. IV, 29. Вече втори ден — по нашите земни часовници — "Сириус" се въртеше около тая проклета Луна, червена и гладка като огромен детски балон. Всъщност наричахме я Луна само защото не знаехме какво друго име да ѝ дадем. П. Вежинов, СП, 98.

28. Обикн. несв. Разг. С отриц. не, няма да, лич. местоим. във вин. и с др. същ. с предл. за. Смятам, че нещо има много по-голяма стойност, ценя нещо много повече в сравнение с друго. — Аз твойта наука за всички нови даскали не я давам. П. Тодоров, Събр. пр II, 339. — Аз тебе не те давам за двадесет техници. Д. Кисьов, Щ, 75. — Юрдекът поне е човек! — отвърна хрипкаво Чорни. — Поне е приятел!... Юрдекът аз не го давам за цялата тая паплач... П. Вежинов, НС, 224. Тази книга няма да я дам за десет модерни романа.

29. Само св. Разг. В пов. с лич. местоим. в дат. и обикн. със следв. изр. със съюз да. За означаване, че някой много обича да прави нещо (обикн. с отсянка на неодобрение, осъждане). — Виж го нашия хубавец! — обърна се Калъча към Огнян. — Дай му само да се големи и да плещи врели-некипели, иначе за пет пари работа не чакай от него.. Дай му само чалъми да продава — продължи Калъча. В. Нешков, Н, 126. — Мюдюра! Остави го, не го ли знаеш какъв е? Дай му само да плюска ракия и да яде кокошки! П. Стъпов, ЖСН, 200. Дай ѝ да се облича на Албена... вижте я! Й. Йовков, А, 147. — Изгубен народ — ядовито мисли той и силно върти синджирчето. — Дай му цирк, панорами и разни зрелища, а накарай го да се фотографира за спомен — хич не се мръдва. Д. Немиров, БЛ, 6. — Я по-добре да си мълча, че да не станат разправии! Има някои, само им дай да сплетничат. А пък аз не обичам такива работи. П. Бобев, ГЕ, 26.

30. Само св. Разг. В бъд. с лич. местоим. в дат. и пряко допълнение в съчет. с един. За изразяване на закана за нещо, с което говорещото лице не е съгласно. — Ами те ще вземат булката. Ще я вземат ли? Ще им дам аз една булка. Явиж! Я виж тука! — той подигаше абата си и показваше един голям нож. Й. Йовков, АМГ, 21. Ах, защо няма сила да скочи, че нито поп ще се види, и жена си ще натупа хубавичко. Ще им даде той едни молитви, да помнят, докато са живи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470-471. — Заледили улицата.. Ще ви дам една пързалка, колибарски цигани!... Д. Бодзаков, ДС, 59. — Ще убием ей такъв глиган! — и разпери ръце да покаже какъв голям глиган ще убием. Но майка му го сгълча: — Я да млъкнеш! Ще ти дам аз един глиган! М. Марчевски, ТС, 9-10.

31. Обикн. несв. Разг. В пов. За подкана към движение, отправена към лице, което кара превозно средство, или за подкана към някакво действие. — Види се, нищо не е станало. Разотишли са се — каза Андон на войника каруцар. — Давай, момче, и ти вляво. Ем. Станев, ИК III, 222. Кабзата вдигна напълнения чувал и леко го постави върху платформана на камиона. — Давай! — викна той на шофьора и се покачи върху калника. А. Гуляшки, СВ, 356. Той въртял сръчно кормилото и на петия ден сутринта, измъквайки се от бурята, съзрял ивица земя. — Давай — рекли му другарите — и чуеш ли български говор, веднага вземай обратен курс. Сл. Трънски, Н, 109. Циганите се впуснаха след колесницата с гръмки викове.. — Давай! — изкрещяха всички на Тони. — Давай, че ни стигнаха! Ст. Стратиев, СВМ, 145-146. "Нека ни накаже командирът, пък да видим..." — инатеха се те и пускаха вече Нина сама на другия пистолет. "Давай Нина, само че полечка. Като се умориш, спирай." Ст. Даскалов, СД, 451-452.

32. Разг. Обикн. св. В пов. и със следв. изр. със съюз да. За подканване да се извърши действието, изразявано от втория глагол; нека, хайде. На изхода една бригада причаква готовата продукция и... ѝ вижда сметката. Трошките ги връщаме обратно в пещта и — давай отначало. Р. Белчев и др., КБС, 28. — Разбрах, че той не е извършил убийството, давайте нататък! Й. Попов, БНО, 125. — Дай сега да се поразвържем!... Ръцете им бяха вързани назад, над китките, така че пръстите оставаха свободни. П. Вежинов, НС, 204. — Сега дай да потърсим къде ще се спи. Пък утре лесно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97-98. — Да ги вземе дяволът — въздъхна той. — Каквото са си търсили, намерили са. Ами я дай ние да се разберем... Мисля да вземем такава позиция. Ем. Мавом, ДСР, 299.

33. За нива, растение и под. — раждам, нося плод. Каква ли е станала пшеницата на та‑

зи нива? В нея са му всичките надежди за тази година — ако тя даде добър род, ще позавърже криво-ляво двата края. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136. — Ето и Димитър, и той да каже. Той има повече ниви, ама и неговите все по-малко дават. П. Спасов, ХлХ, 61. — Колко плодове е дала тази овошка — заговори сега оживен Златаров и гледаше навън в градината. Вл. Полянов, ПП, 218. А растяха в Едема две дървета. Едното.. развиваше големи седмовърхи листа и даваше плодове, сини като сливи. Н. Райнов, БЛ, 28. — Хубава земя, добре я обработиха, ториха я, ще даде. П. Велков, СДН, 262. // За домашно животно (крава, овца и др.) — доставям, нося нещо, което по природа имам (мляко, вълна). — Няма хляб!... — бързо отговори то [детето]. — Това е лошо — каза експертът. — Но козичката сигурно дава мляко. Д. Димов, Т, 495. Кравата била мъничка, с тънка шия и не давала мляко колкото една коза. Кр. Григоров, Н, 27. Ако една овца дава 3 килограма вълна на година, 36 овци колко ще дадат за 5 години? К. Кърджиев, А, 43. Биволицата черна, ама бяло мляко дава. П. Р. Славейков, БП I, 40.

34. Произвеждам, добивам, изработвам нещо. След кратък престой на гара Бриг електрическият влак навлезе в 20-километровия Симплонски тунел. По навик побързахме да затворим прозорците, но скоро се досетихме, че електричката не дава никакъв пушек и отново ги отворихме. Ив. Мирски, ПДЗ, 121. Още в началото на 1959 година първата доменна пещ даде чугун. Т. Кюранов, АП, 112. — Изведнъж от гърлото на тръбата бликна ледена струя. Тя се разля около кръста, потече надолу по ребрата на купола. Когато стигна до основите му, източните оловни плочи дадоха изпарение. А. Каралийчев, ТР, 53. Необходим е определен минимум сила на тока, за да почне платиновата жица да дава светлина.

35. Остар. В съчет. с отгл. същ. като: внимание, значение, вяра и под. Обръщам, проявявам, придавам. Като си обуваше с мъка новите ботинки, тя си припомняше сума още слухове, на които дотогава не бе давала внимание. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155. Тук въпросът не е за предопределените хора, които градят световната история, а за прости, неизвестни, незаписани никъде имена. Изгубени из човешкия мравуняк хорица по земята, на които ние не даваме никакво значение, но без които, все пак, колелото на живота не би вървяло правилно. Елин Пелин, Съч. IV, 260. [Страната] се напълни с европейци, прикупиха пътищата.. А султанът, като не дава внимание на туй, вместо да ги гони, той ги прави доктори, инженери. Ив. Унджиев, ВЛ, 329-330. Че той не е с всичкия си ум, в това те ни най-малко не се съмняваха и никаква вяра не даваха на думите му. Й. Йовков, ПК, 83.

36. Непрех. Жарг. За жена — съгласявам се на полови сношения. Който не си е поискал, нему не е дала. △ Хубави са тия моми, ама не дават. давам се, дам се I. Страд. от давам, дам във всички знач. без 27, 28, 29, 31 и 36 знач. Генчо твърде много обича сладките неща; а още повече ги обича той тогава, когато тие му са дават от някого харизма. Л. Каравелов, Съч. II, 11. Ето защо в негово време театралните представления, които се даваха от българите в румънските градове, бяха истински събития. Ив. Вазов, Съч. VI, 26-27. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден, и първият удар се даваше от ръката на самия игумен. Елин Пелин, Съч. IV, 45. Той намери в библиотеката при лесничейството някаква прашна книжка, в която се даваха препоръки как да се хващат птици и животни с капан, и внимателно я прочете. Ем. Станев, ПЕГ, 104-105. давам се, дам се и давам си, дам си II. Възвр. от давам в 17, 24 и 26 знач. Нима такваз отплата заслужавам, / загдето къс по къс се в жертва давам? К. Христов, ЧБ, 174. Давам си надежда, че и аз един ден ще имам свой дом. △ Давам си кураж да се трудя за общото дело със светлия пример на нашите възрожденци. давам си, дам си III. Взаим. от давам в 11 знач. В манастира са си давали срещи революционери като Левски, Измирлиев и др. Ст. Михайлов, БС, 108.

ДА̀ВА МИ СЕ само несв., непрех. Разг. Изпитвам желание да предоставя на някого нещо, което притежавам. — Ами ако ти кажа, че сухо не ми се дава, какво ще речеш? Сл. Чернишев, ЛО, 63. — Дава ли ти се тази касета? — Е, не ми се дава, ама щом е за твоя празник на̀, ето ти я. Давам ти я да я слушате, но ще ми я върнеш.

ДА̀ВАМ СЕ несв.; дам се св., непрех. Разг. Обикн. в съчет. с не. Оставам се да бъда победен, отстъпвам пред някого; предавам се. Но за изненада на дребните и малки султани християните не се изплашиха. Насърчени от победата на русите.., те лесно не се даваха. К. Петканов, П, 74. Глухонемият го гледаше като птиче, което е паднало в примката му. Ала момчето не се даваше още. То кривеше ту напред, ту назад и мъчеше да се отскубне. Г. Караславов, СИ, 30-31. Старецът не се даваше, макар да чувствуваше силата на младите. Д. Талев, СК, 99. Да унива и се отчайва — това не беше в неговия характер. Той [Герган] винаги се е борил и този път няма да се даде... К. Калчев, ЖП, 143. Възмутените другари се нахвърляха върху ватмана и искаха да го свалят, но той не им се даваше и се отбраняваше. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 50. Донесоха го с кола, пребит и смазан като псе. Мъчно се даваше той комуто и да е, но трябва да се били много. И той не спомена ни едно име, не се оплака, не охна. Й. Йовков, ПК, 149. Той се даде на децата да спе‑

челят играта, за да им се любува колко се радват на победата си.

Давам / дам показания. Юрид. Говоря, казвам това, което зная за някакъв случай, постъпка, провинение пред следовател или в съда; свидетелствам. Когато съдебният следовател направи своята анкета.., младото момиче даваше показанията пред магистрата. БД, 1909, бр. 3, 4.

? Взел-дал. Разг. 1. За човек — напълно негоден за работа, много съсипан, изнемощял, остарял. — Лошото на бащата е поразия за децата. Той — взел-дал. А те? Ст. Чилингиров, ХНН, 182. 2. За нещо — напълно похабен, негоден, изхабен, износен. — Погледнах гарибалдейката си — изжулена, зела-дала, вика се. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 34. Давайте му (ѝ) всичко. Разг. Не го ограничавайте, защото е тежко болен и скоро ще умре. Давам / дам власт на някого. Разг. Правя някого водещ, избирам го да управлява, да се разпорежда с всичко; овластявам. Щом сме му дали власт, сега зависи повече от него. Преди беше нищо, ама сега е капитан! Какво да го правиш! Е. Кузманов, ЧДБ, 98. Давам / дам властта. Разг. За човек или управляваща политическа сила — загубвам властта, управлението си; отстъпвам. Управляващите предпочетоха да дадат властта на опозицията, защото видяха, че са довели държавата до пълна разруха. Давам / дам воля на нещо. Преставам да ограничавам своите чувства, действия, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, да се осъществи или да действува без задръжки, без ограничения. Останала сама, Росица се отпусна и даде воля на сълзите си. Кр. Кръстев, К, 216. Казах, че у Елин Пелин е развито съзнанието за мярка.. Но ако това съзнание на мярка е присъщо на всички разкази, то тържествува в ония от тях, в които авторът е дал воля на своя юмор. К. Величков, ПССъч. VIII, 198. Давам / дам в ръцете някому нещо. Разг. Предоставям някому нещо без труд, без усилие от негова страна. Няма да ти го дадат в ръцете, и ти малко трябва да се потрудиш. Давам / дам газ. Разг. 1. Увеличавам скоростта на движение на автомобил, мотоциклет и др. Стана истински бой. Отпред върху колата се покатериха синовете на дружбаша Пейо.. и Стоян, братът на председателя Дихан Черния. Удари шофьора, който непрекъснато свиреше и даваше газ. Л. Петков, ПЛ, 34. 2. Изведнъж засилвам, ускорявам някаква работа, дейност. — Дълга и широка е тя, ами давай да започнем. Давай газ! А. Гуляшки, СВ, 71. Давам грешка. Книж. За уред, механизъм, машина — отклонявам се от точността на извършване на операциите. Аптекарските везни са изключително точни и дават минимална грешка. Давам / дам гръб някому. Разг. 1. Обръщам се гърбом към някого (обикновено когато се отдалечавам, напускам някого или за да изразя пренебрежителното си отношение). — Хубаво време... — рекох малко неочаквано и за себе си. Жената не отговори. — Само доста топло, нали? Този път непознатата бавно се извърна и ми даде гръб. Б. Райнов, ДВ, 15. 2. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от него; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Офицерът се обиди и се обиди не поради това, че няма да се намерят такива добри селяни, а поради това, че едно нискостоящо длъжностно лице му дава гръб. Г. Караславов, ОХ II, 502-503. 3. Поддържам някого, опора съм му, подкрепям го. Докато беше мама, тя ми даваше гръб за всяко рисковано начинание. Давам гръб за самар някому. Диал. Позволявам да използуват труда ми; доброволно се оставям да ме експлоатират. — Никога няма да забравиш боя, дето ни хвърли полицейският пристав Ганчоолу, нали? — И на онзи свят не ще го забравя.. — Тъй бе, ама сега някои дават гръб за самар на буржоазията. Веднъж само да ни сложат юлара, ела гледай сетне какво става. В. Нешков, Н, 239. Давам / дам двете пари някому. Диал. Изпъждам грубо, изгонвам някого. Като не искаш да работиш, ще ти дам двете пари. Давам / дам джевап някому или пред някого. Остар. 1. Нося отговорността за нещо (обикн. за лоши дела и постъпки). 2. Само в несв. Умея да отговарям във всякакъв момент и за всичко; умен и устат съм. Давам / дам дума. Разг.; Давам / дам слово. Остар. Книж. Обещавам нещо пред някого. — То не бива да се кълне чивяк, че е грехота, ама нали даваш дума... Т. Влайков, Пр I, 169. — Аз ти давам слово никога да я не видя. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 14. Давам / дам думата на някого. Разг. Разрешавам на някого да говори пред събрание. Петканов стана и откри събранието със стихотворение на Смирненски. След това даде думата на докладчика. К. Калчев, ЖП, 253. Десетки правостоящи се тълпяха по пътеките, та дори и зад масата, дето тържественият, облечен в нов, официален жакет Касабов даваше думата на Теофан. Ст. Дичев, ЗС II, 365. Давам / дам душа на нещо. Одухотворявам, оживявам, давам живот на нещо. Непознатият на Димка учител заговори за учителките: той кротко показа, че учителките едничко могат даде душа на тия училища. А. Страшимиров, К, 16. Давам / дам един зъб някому. Разг. Скарвам се, нахоквам някого. — Плези се ти, плези! — скара ѝ се стрина Колювица. — По това време сама-самичка из къра, не е ли срамота? Ами че дай ѝ един зъб, бре Колю! — смигна тя на мъжа си. И. Петров, НЛ, 8. Давам / дам живот. Разг. 1. На някого. Раждам. Тя беше щастлива. Роди син. Даде живот на наследник на тази достойна фамилия. 2. На някого или нещо. Правя нещо да се оживи, одухотвори. Пролет моя, моя бяла пролет... / Нека видя първия ти полет, / дал живот на

мъртвите площади, / .. / и — умра на твойте барикади! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107. Давам заето. Жарг. Не разбирам смисъла на нещо казано или написано, обикн. поради преумора. След цяла седмица учене така се затормозих, че взех да давам заето и вече не схващам и най-прости неща. Давам / дам зелена светлина (улица). Разг. 1На някого. Откривам възможности пред някого да се развива или да действа, да направи нещо. Помогнах му да реализира проекта си, защото е талантлив и исках да му дам зелена улица. 2. За нещо. Разрешавам нещо да се направи, извърши или да бъде започнато. Пет месеца по-късно.. Министерският съвет одобри проекта за изграждане на енергиен хидровъзел в околностите на град Н. С приемането на проекта правителството даваше зелена улица и за строежа на химическия гигант. А. Гуляшки, ДМС, 211. Клеър Стърлинг, която бе известна журналистка.., предложи да направи разследване. Ние ѝ дадохме зелена светлина. 24 часа, 2001, бр. 139, 6. Давам / дам карт бланш някому. Книж. Предоставям, разрешавам някому пълна свобода на действие. Отегченото събрание изслуша Якова, избрало го за председател на възобновения ОГКРКСП и му дало карт бланш да действува в рамките на целесъобразното. П. Незнакомов, СНП, 26. Давам / дам картина на нещо. Книж. Представям пълноценно, живо, реалистично някакво положение, състояние, ситуация; обрисувам. Генерал Маринов ни дава в своите спомени една любопитна картина из живота на Каравелова в онова време. С. Радев, ССБ II, 262. Давам / дам коз <в ръцете> на някого. Книж. Самият аз ставам причина с поведението си да се каже, мисли или направи нещо, което не е в моя полза. — Как?... Нищо ли няма да направите? — глухо попита представителят на патриотичните работници. — С това излагате комитета на безпартийните и давате коз в ръцете на комунистите. Д. Димов, Т, 218. Давам / дам крак някому. Разг. Преставам да се интересувам от някого; изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения. След като мъжът ѝ се пенсионира, тя му даде крак. Давам / дам крачка. Закрачвам по-бързо. Козата покрещя, покрещя, млъкна по едно време и взе да подтичва. И аз дадох крачка, не се обръщам, обаче позаслушвам дали оня не иде. Й. Радичков, ББ, 18. Давам / дам крила (криле). Книж. 1. На някого. Повишавам самочувствието на някого и желанието му за работа, дейност; насърчавам, въодушевявам, окрилям. Революционният възторг, който през последните дни му даваше крила за полети, сега като че бе посипан с пепел. Г. Караславов, ОХ IV, 548. Понякога отчаянието също дава криле, та него ден, след като му показах току-що вписаната ми двойка, отлично си спомням как омрачнелият Страхил пробиваше напористо въпреки солидните преси. Р. Сугарев, СС, 139. 2. На нещо. Давам простор на действие на нещо. Една радост, чиста и безпределна, като даваше крила на духа, унисяше ни в области, дето разумът изчезва и чувството, оставено само на себе си, рисува пленителни образи. К. Величков, ПССъч. I, 130. Всичко това даде крилe на мисълта му. Давам / дам лице (вид, физиономия) на нещо. 1. Правя нещо да изглежда добре. Боядисаха всички къщи, изчистиха дворовете и дадоха лице на цялата улица. 2. Правя нещо да се отличава, да е представително; определям, характеризирам. Нешо Бончев.. е бил един от главните сътрудници на списанието и третият край Дринов и Друмев, който е давал физиономия и тежест на това списание пред читателския свят. М. Арнаудов, БКД, 223. Фонтанът дава лице на площада. △ Храмът дава физиономията на града. △ Оформените цветни петна дават вид на градината. Давам / дам лице някому. Разг. Държа се с някого така, че да не се стеснява от мене, да се отпусне. Давам / дам маслин<к>а да взема (да получа) тулум<че>. Разг. Постъпвам така, че с малко спечелвам голяма печалба, имам много облаги. "Дай маслинка, за да получиш тулумче." И нашата работа така ще стане. Ще похарчим малко пари и ще спечелим за държавата много. Д. Кисьов, Щ, 435. Давам / дам мегдан на някого. Простонар. Помагам на някого, откривам му възможност да се прояви, да напредне или да направи нещо. — Ела сега, да го чуеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 21. Давам / дам ментата някому. Диал. Изгонвам, изпъждам някого отнякъде. Давам / дам мило и (за) драго. Разг. Всичко, което имам и най-скъпото давам, представям, готов съм да направя всичко за някого или за нещо, което обичам. — Аз ви моля да не ни оставяте. Идвайте често, следете, помагайте. Мило за драго давам да я спасите. Ако трябва, ще я изпратя в странство. Ем. Станев, ТЦ, 56. — Едно време, на младите години, имаше една Тинка, комшийка ми беше. Направо ще ти кажа: мило и драго давах за нея, а тя завеяна по друг, по Ненчо. Б. Геронтиев, Б, 12. Давам / дам начало на нещо. Книж. Ставам родоначалник. Една част от стегоцефалите дали начало на земноводни с малки размери, а друга част — на влечугите. Биол. IХ кл, 1981, 35-36. Давам / дам нещо отгоре. Разг. Плащам обикн. малко повече отколкото е договорено или давам допълнително някакъв предмет. Тогава кръводарителите бяха рядкост, хубаво плащаха хората, винаги даваха нещо отгоре и се гордееха с мене. Ст. Стратиев, ПП, 119. Давам / дам плът и кръв на нещо. Книж. Осъществявам нещо, създавам нещо. След това тя [идеята за организиране на комитета] принадлежи на Апостола, който прозря нейната исто‑

рическа роля, даде ѝ плът и кръв. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Давам / дам пръта <по гърба> някому. Разг. Обикн. в св. Изпъждам, изгонвам грубо някого. Само че не казвай на другаря председател, че ще ми даде пръта веднага да заминавам. Б. Обретенов, С, 186. Давам / дам път. Книж. Давам възможност на някого или на нещо да действа, да се развива, да се утвърди. — Бива го, за всичко го бива момчето, ама ние му не давахме път. Ст. Даскалов, ЗС, 322. — Дядо Стаменкооо, стягай се да напущаш службата! Време е вече.. Дай път и ти на младите. А. Каралийчев, СР, 102. Тоя човек, който толкова държеше на последните новости в науката.., за да дава път на новите технологии в химическата индустрия и на нови методи в управлението ѝ, проявяваше в навиците си непоклатим консерватизъм. А. Гуляшки, ДМС, 73-74. Давам / дам пътя на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам грубо някого. — Нека дойде момчето, да го видим. Като не го харесваш, ще му дадеш пътя — и толкова. Ст. Чилингиров, РК, 108. — А за заплатата не смееш и да попиташ. Колкото ти платят — толкова! Речеш ли много да знаеш — фют! — дават ти пътя! Г. Караславов, Избр. съч. VII, 64. Давам / дам ритник<а> някому. Разг. 1. Изгонвам, грубо изпъждам някого, отстранявам го отнякъде; натирвам. Наполеон Бонапарт от похода си срещу тази страна не можа друго нещо да ѝ остави освен една издънка от династията си, на чийто последен представител — Алфонс ХIII, народът даде ритник през 1931 година. Кр. Белев, З, 64. 2. Преставам да се интересувам от някого; изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения. Ходи цяла година с момичето, па после му даде ритник. Давам / дам <едно> рамо. Разг. Подкрепям, подпомагам някого материално или морално. МВФ ни дава рамо за продажба на 30 завода. С, 1997, бр. 1758, 8. Той му е дал рамо със солидна сума и така нашият човек е успял да завърти бизнес. △ — Дай ми едно рамо, бе човек! Кажи му две благи думи за мене. Препоръчай ме! Давам резултат. Книж. Реализирам възможностите си или осъществявам предназначението си. Клеветническият донос, писан през 1843 г., дава резултат. Н. Ферманджиев, РХ, 21. Усилията и неуморната им работа дадоха резултат — машината заработи. △ Не винаги търпението и мълчанието са полезни, не винаги дават резултат. △ Отборът зае първо място. Тренировките дадоха резултат. Давам ръка. Диал. За нещо или със следв. изр. със съюз да. Спомагам, благоприятствувам за извършването, осъществяването на нещо. Те [светкавиците] показваха, че времето ще се задържи хубаво и селяните се радваха, че Бог им дава ръка да приберат това, което беше народила земята. Ил Волен, МДС, 95. Давам се / дам се в ръцете на някого. Разг. Оставям се да бъда заловен, да бъда пленен. Войникът не се даде в ръцете на неприятеля. Давам <си> / дам <си> вид. Разг. Със следв. изр. със съюз че. Старая се да изглеждам по начин, който не отговаря на действителното ми състояние, за да заблудя някого; преструвам се. Всички замълчаха почтителни и даваха вид, че слушат най-внимателно. Д. Ангелов, ЖС, 588. Младен се изтегна на кревата и даде вид, че дреме. Д. Немиров, Др, 26. Нако го изглеждаше отвреме-навреме подозрително, ала новият механик си даваше вид, че не забелязва това. Кр. Велков, СБ, 148. Давам си / дам си воля. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Прав усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си даваше воля да не издава нервността. В. Нешков, Н, 380. Давам си / дам си главата. Разг.; Глава давам. Рядко. Само в сег. вр. от несв. или в бъд. вр. от св. със следв. изр. със съюз че, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо; съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в следващото изречение). Давам си главата, че това е така. △ Ще си дам главата, ако това не излезе само една лъжа. Давам си / дам си <и> душата. Обикн. в несв.; Душа давам. Разг. 1. За някого. Много обичам някого и съм готов всичко да направя за него или да жертвувам за него всичко, което имам. — Дядо Лулчо ме обича и си даде душата за мене. Ив. Вазов, Р, 5. 2. За нещо или със следв. изр. със съюз да. Много ми харесва, много обичам да правя нещо. — Много ти е сладка чорбицата, бабичко, душата си давам за джоджен. А. Каралийчев, СР, 59. На първо място той [генералният директор] е патриот и като такъв душа дава за цъфтежа и реномето на родината. Ем. Манов, В, 44. Иска му се да се погордее момчето — със селото си, с новия път... Такъв е българинът — за гости душа дава. Д. Дамянов, ПИЩ, 90. Душа даваше да го похвалят. Давам си / дам си <и> залъка <от устата>. Разг. Лишавам се от най-необходимото заради някого или нещо. — Какъв враг може да ти бъде дядо Еким, твоят най-близък човек, родният ти баща, дето се вика, който си е давал залъка от устата само и само да ти е добре? К. Калчев, СТ, 177. — Аз се надявам на взводния — подчерта Русин. — Млад адвокат, запасняк... душа човек,.. за войниците и залъка си дава... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 132. Давам си / дам си <и> калта (черното) под (изпод) ноктите. Разг. Правя много големи материални жертви за някого или за нещо. Идваха една през друга команди в село и всеки: дай, та дай! Даваше селото и калта под ноктите си за войната, а докъде я докараха. Ст. Мокрев, ЗИ, 193. Давам си / дам си и ризата от гърба. Разг. Готов съм да жертвувам или жерт‑

вувам всичко, което имам; проявявам голяма щедрост. Давам си / дам си <и> слюнката под езика; давам си / дам си <и> слюнката от гърлото (от устата). Разг. Готов съм да жертвувам или жертвувам всичко, което имам, даже и най-необходимото. Давам си / дам си <и> шапката (калпака) от главата. Диал. Готов съм да жертвувам или жертвувам всичко, което имам. Давам си / дам си сметка. Разг.; давам си / дам си отчет. Книж. Обикн. за нещо. Ясно съзнавам, разбирам, преценявам положението. Тича [Анастасия] стотина метра и кривна в друга глуха уличка.. А когато излезе от уличката, веднага си даде сметка, че не бива да тича, а трябва да върви спокойно. Ем. Станев I и II, 317-318. Докторът не си даваше добре сметка за чувството, което изпитваше към Лалка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 124. Даскал Стефан се замисли и като си даде отчет, намери, че наистина молитвите пострадват. Д. Немиров, Б, 206. Давам си / дам си сърце. Диал. Старая се да не изпадна в отчаяние или да не ме обхване силен страх.; окуражавам се. — Кара Фейзи — издума само момчето, пребеляло, макар да си даваше сърце. — Видях ги из баира.. Отведнаж изникнаха... Все на коне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 635. Все пак той си даде сърце и заговори с вълнение и мъка, която пънеше езика му: — За Димча... Какво да кажа?... Другари сме били тук, ама там... Топчия е той там, пък е далеч от мене, че... Ц. Церковски, Съч. III, 164. Давам си / дам си сърцето на някого. Разг. Обиквам силно някого. — Миналата година зажених дъщеря. Тя си била дала сърцето на момък от Андрониовата рая. П. Тодоров, Събр. пр II, 368. Много от хората не знаят къде е България.., но достатъчно е да разберат, че ние сме техни приятели и нашият народ ги тачи и те са готови сърцата си да дадат. ВН, 1960, бр. 2630, 4. Давам си / дам си труд. Обикн. с отриц. не или във въпросит. форма. Старая се да върша нещо, полагам усилия да направя нещо. — Виждам — ни ти, ни някой от вас не си е дал труд да помисли: какво ще рече да си чорбаджия на този свят. П. Тодоров, Събр. пр II, 348. Ирина го бе виждала в двора на гимназията, срещаше го често по улиците и винаги оставаше удивена от това, че той не си даваше труд да я разгледа. Д. Димов, Т, 5. Давам си / дам cи фасон. Разг. Старая се да се предсавя, да се докарам пред някого. Давам си / дам си форца. Жарг. Засилвам, ускорявам изведнъж работата си. Трябва да си дам форца и да свърша напълно тази работа. Давам / дам сметка някому. Отговарям за лошите си постъпки пред някого. — Цар съм аз от Бога положен и само на небесния владика сметка ще давам, не на тебе. Ст. Загорчинов ДП, 258. — Ела да ми кажеш защо ми взе и двата коня, и житото от хамбарите? Не побелвай очи като лисица в капан, а давай сметка! К. Петканов, МЗК, 139. Давам / дам старт на нещо. Нов. Книж. Поставям началото на определена дейност; започвам, стартирам. Последните четири години бяха много ключови в развитието на България, защото дадоха старт на реформите. Дем., 2001, бр. 81, 2. Правителството даде старт на приватизацията. Давам / дам сърце обикн. някому. Разг. Вдъхвам някому смелост, кураж; окуражавам. Той гледаше да я утеши, да ѝ даде сърце. Давам / дам тон. Муз. Посочвам основния тон, тоналността на песен преди пеене. — Ре, си, сол — тихо даде тон учителят Радуилски. Г. Белев, ПЕМ, 64. И този път се пяха много песни — .. Жените даваха тон. Сл. Чернишев, ЛО, 63. Давам / дам тон на нещо. Книж. 1. Придавам един или друг характер на нещо, най-съществен съм за нещо. Всеки случай характерът на финския народ дава тон и на политическите борби в страната. Кр. Белев, З, 14. Новата революционна действителност, новите революционни идеи, които дават тон на епохата, внасят решителен прелом в различните литературни течения. Лит. ХI кл, 166. 2. Насочвам развоя на нещо, служа като пример за подражание в нещо. Тия гиздосии вакарелки.. първи дават тон на модата в слугинския свят на столичния град. Ив. Вазов, Cъч. IХ, 206. Давам / дам трици за брашно. Разг. Стремя се да постъпвам така, че от малко нещо да имам голяма печалба, много облаги. Ти все гледаш да дадеш трици за брашно. Давам / дам урок някому. Разг. Извършвам нещо, с което накарвам някого да разбере, че е постъпил неправилно, лошо и че не трябва да постъпва вече така. Той [пашата] беше дал един добър урок на неверниците и беше обуздал развилнелите се тълпи от правоверни поданици на султана... Д. Спространов, С, 355. Главното действуващо лице в операта е любимият народен герой от приказките Хитър Петър, който с ловкост излиза от всяко затруднено положение и дава добър урок на постоянния си съперник Настрадин Ходжа. ВН, 1958, бр. 2051, 1. Давам / дам ухо. Разг. 1. Мъча се да доловя със слуха си това, което се говори, пее, свири или някакъв шум; ослушвам се. — Вие нали познавате мама — госпожа Нели от София... — Ка' щяло да не я познавам — взря се в момичето Мира и даде ухо към поляната, където Панчо се сражаваше с децата. В. Ченков, СНД, 163. 2. Съсредоточавам вниманието си и започвам да слушам внимателно, обикн. това, което се говори; заслушвам се. — Да? — заинтригува се старецът, като даде ухо на събеседника си. К. Калчев, ЖП, 454. Всичките копачки се бяха запряли да слушат тая нечувана свирня. Ала ни една тъй не бе ѝ дала ухо, както Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. 3. На нещо. Обръщам внимание на нещо, което се говори, подда‑

вам се на чужди думи, приказки; вслушвам се. Веднъж — дали защото му додея все с тъмното да си ляга, или и той даде ухо на приказките на децата, че таласъми се криели из къщата му — поиска от бакалина едно кандило. П. Тодоров, И I, 130-131. Нарочно не давах ухо на слухове, отбягвах срещи, усамотявах се в молитви и съчинителствувах. Ем. Станев, А, 104. Давам / дам хляб<а> някому. Осигурявам прехраната, препитанието някому. — Балканджия такъв!... Дало му село парче хляб — и него не знае как да яде!... Ц. Церковски, ТЗ, 136. — Сам разсъди. Какво ли не е измислил човекът?.. — И даже архиварската служба е измислил гениалният човек. — И нея. И тя е умно измислена, щом ми дава хляба. Ем. Манов, ДСР, 50. Що ма биеш, даваш ли ми хляба? П. Р. Славейков, БХ II, 221. Давам / дам хляб<а> в ръцете (ръката) някому. Обикн. в св. Разг. 1. Научавам някого на занаят; помагам на някого да се сдобие с професия. Имаше много ученици, на които беше дал хляба в ръцете. 2. Давам работа на някого, осигурявам му възможност да си изкарва прехраната. Трябва да му дам хляб в ръцете, пък тогава да се отдели от нас. Давам / дам храна на нещо. Разг. Спомагам нещо да се прояви ясно, да се развие. И за обществото няма полза — то ще се ядосва, че се е лъгало толкова време да ме счита идеален човек... Тъй щото ще бъде глупост от моя страна да давам доброволно храна на хорското злорадство. Ал. Константинов, Съч. I, 309. Давам / дам ход на нещо. Разг. Допускам нещо някъде, разрешавам нещо да се осъществи. Въпросът е да се уверя веднъж, че работата е перспективна. Тогава ѝ давам пълен ход. П. Вежинов, НБК, 315. Редакцията съобщава, че ще дава ход само на ония дописки, които намира за уместни. К, 1925, бр. 60, 4. Давам / дам юруш. Остар. Атакувам. — Искаш да кажеш, че Селим хан е обрал низамите си по къшлите.. и ми съобщава това, тъй ли? Кани ме да дам юруш на Стамбул, а? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 476. Дай боже; да даде бог (господ). Разг.; Дай бог. Остар. Книж. При благопожелание или при клетва — дано, нека. — Добре дошли. Бързам да ви пророкувам. — Бъдни вечер ще ви донесе щастие! — Дай боже! К. Петканов, В, 98. — Ако България, дай боже, победи, присъединените македонски области ще преминат към Софийския синод. Хр. Бръзицов, НЦ, 332. — Момчиле,.., да даде бог и догодина по̀ догодина живи и здрави да се видим. Ст. Загорчинов, ДП, 463. — А защо тази черпня?.. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 71. И само отминва [майката] на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / "О, бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане... / Че ти ме подстори без време да женим / в далечно Загоре Петкана!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Дай пара да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Дай си ми куклите, на̀ си ти парцалите; на̀ ти куклите, дай <си> ми парцалите. Разг. Шег. Употребява се, когато двама души, които са били близки, се скарат и не искат повече да имат нищо общо. Дал господ (бог). Разг. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). — Доста ли земя имате? — А че имам, дал господ. Баща ми навремето е бил кмет и когато турците се изселвали, успял да накупи. Х. Русев, ПС, 70. — Щерка ще женя за багатур.. А у мене прикя дал господ. Й. Вълчев, СКН, 28. Вода, дал бог, колкото искаш. Дал Кольо, взел Кольо. Разг. Ирон. Употребява се, когато никой не е спечелил нищо, обикн. от някаква работа, търговия и под. — Кажи, не ти ли се плава? Моята с морето е "Дал Кольо — взел Кольо" — искрено каза Хай-Хай. Н. Антонов, ВОМ, 144. Дал съм пет за четири. Диал. Измамен съм в някаква работа, с пари, в търговия. Душа и свят давам за някого или нещо. Разг. Готов съм на всичко за някого или нещо. Уплашил се баща ми, че може завинаги да остане без жена и дете. А бил на деветнайсет години, душа и свят давал за дете. Й. Вълчев, РЗ, 11. Имам да давам на Михаля. Разг. Не съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм. Остави го, не го закачай, не виждаш ли, че има да дава на Михаля. <И> на царя (дявола, пашата) джувап давам. Остар. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. — Добре, добре — съгласи се Гороломов. — Тя [Славовица] има право, тя мисли право.. — Бе ти какво я мислиш нея, старата — каза Слав. — Тя и на царя джувап дава. Й. Йовков, ПГ, 172-173. Каквото господ (бог) даде (дал). Разг. 1. За храна — каквото има. За храна беше научен на каквото дал господ — парче хляб и бучка сирене му бяха достатъчни. Д. Спространов, С, 156. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. III, 35. 2. За случки, събития — за изразяване на готовност да се приеме всичко, което ще стане — и добро, и лошо; каквото стане, каквото се случи. — Голяма дума не казвай, сестрице — пресече я кротко Теодосий. — Ще стане, каквото бог даде. Богу се моли! Ст. Загорчинов, ДП, 286. Кой ти го дава. Разг. Употребява се, когато се съгласяваш да имаш нещо, което не ти харесва, но го взимаш, защото ще останеш и без него. Запресмятах. За месец — 250. За два — 500. Ако прибавя нещичко от спестовната книжка, за година и кола мога да си взема. Вярно, "Запорожец", но кой ти го дава. Д. Дублев, ПП, 20. Разбираш ли, организираш

ли добре една работа, тогава и резултатите са добри. А то тука какво — шишчета! Да имат късмет още веднъж да ме поканят! Казваш, че пак би дошъл! Абе и аз май бих дошъл... Шишчета, шишчета — кой ти ги дава... Ч. Шинов, ОТ, 33. Къде дават така (тъй). Разг. Като възклицание за изразяване на възмущение от нещо, което не е редно, което не бива да се допуска. Лула тютюн не давам (няма да дам) за някого или за нещо. Разг. Никак не се грижа, не се интересувам или тревожа, не се вълнувам за някого или за нещо. Не се докачаше, че животното го лае. То не познаваше благодетеля си, но той лула тютюн не дава, че няма благодарност — това беше несломимото самочувствие на човек, лишен от користолюбие. Д. Вълев, Ж, 16. На бога (дявола) тамян не давам. Диал. Много голям скъперник съм. — Ти нали си на баба Калцунка внуче. — Нейно съм. — Знам я аз. Оная очилатата, щърбата, дето не дава на бога тамян, знам я. Ст. Даскалов, БП, 126. Не давам и вода да пие някому. Разг. Притеснявам някого, като му възлагам непрекъснато работа и не му давам да си отдъхне; претрупвам някого с работа. Не му дават и вода да пие. П. Р. Славейков, БП I, 308. Не давам / дам и дума да се каже (издума, изрече, става / стане). Разг. В никакъв случай не съм съгласен с нещо. Но тъй като няколко жени вече в селото бяха се поминали при помятане, майката се боеше, а и чичо Стойко не даде дума да се издума. Ил. Волен, МДС, 52. Равна поляна беше тясна за буйния кон и той неспокойно се мяташе от Бели бряг до трънената ограда на зеленчуците като мряна в мрежа. Милко Добруджанчето го следеше и трепереше от желание да се метне на гърба му поне веднаж, но дядо Иван не даваше и дума да става. А. Каралийчев, СР, 66. Не давам и плюнката си за някого или за нещо. Простонар. Никак не се грижа, не се интересувам или не се тревожа, вълнувам за някого или нещо; нехая. Не давам мира на някого. Разг. Безпокоя, тревожа някого, не го оставям на спокойствие. "Една мисъл ми не дава мира. — Защо избягах от живота? Спасих ли себе си, или си погубих?" Елин Пелин, Съч. IV, 63. Откакто взеха да продават храна — събраха се много пари и тия пари не ѝ даваха мира. Й. Йовков, АМГ, 47-48. — Гонят ме и не ми дават мира Еленините очи, Еленината снага. Пет години време мина оттогава, а все е пред мене. Ст. Загорчинов, ДП, 357. Не давам муха да бръмне. Разг. Изисквам да се пази много голяма тишина. Не давам пет пари (пукната пара̀, счупена пара̀, спукана пара̀, нито петак, пукнат грош). Разг. 1. За някого, за нещо. Никак не се грижа, не се интересувам или тревожа, не се вълнувам за някого или за нещо, напълно съм безразличен към някого или нещо. Изучи си децата до едно, нареди ги, всички са инженери, доктори, адвокати, скубят от двайсе места, живеят си и пет пари не дават. Г. Караславов, Избр. съч. II, 162. Тошкович.. пукната пара не давал за всяко движение и работа, което ставало без волята на государ-императора. З. Стоянов, ХБ, 99. — Карай! И сърцето си има свои нужди... Счупена пара̀ не давам за тия, дето ги отричат! Половин човеци са те. А. Гуляшки, СВ, 351. 2. Не съм похарчил абсолютно нищо за нещо. — За тоя материал вие не сте дали пукнат грош. А. Гуляшки, МТС, 113. Не давам / дам пиле (птичка) да прехвръкне някъде. Разг. Завардвам, пазя много строго някъде, правя невъзможен всякакъв достъп някъде. А откъм дръвца тая година хората хич ги няма. Гората забранена, пък и горският се улучи лош човек, не дава пиле да прехвръкне нататък. Елин Пелин, Съч. IV, 240. В това време черквата "Св. Архангел" и затворените в нея жертви биле в апогеята на своето злощастие.. Турците не давале птичка да прехвръкне около черквата. З. Стоянов, ЗБВ III, 289. Не давам / дам прах (прашинка) да падне върху (на, отгоре на) някого или нещо. Разг. Грижа се за някого или за нещо извънредно много, пазя го от всичко лошо. Той се беше привързал към гимназията и възпитаниците ѝ с предаността на овчарско куче. Гавазинът не даваше прах да падне върху тях. Д. Спространов, С, 199. — Тодора е кротка и паметна жена.. — Зная вече, че не даваш прах да падне върху ѝ. К. Петканов, БД, 141. Не давам сладък залък (къшей) някому. Диал. Не оставям на спокойствие някого, непрекъснато безпокоя, тревожа някого. Сладък къшей (залък) ми не дава. П. Р. Славейков, БП II, 121. Не дай <си> боже. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. При изразяване на опасение, че нещо неприятно, лошо може да се случи. — Ако пък, не дай боже, се случи да те ударят, ще направиш, както ти казах. Й. Йовков, СЛ, 180. Сега целият клас се запали да измислят по-мъчни, по-сложни знаци, та учителите в никой случай да не могат да ги разчетат, ако, не дай боже, хванат някое листче. В. Бончев, АП, 113. Няма да ми дадат медал; медал ли ще ми дадат. Разг. За подчертаване, че някакво поведение или постъпка на някого няма да бъде оценено, макар да заслужава. Пей давам за нещо.Разг. Много обичам да правя нещо, силно желая нещо. — Аз зная, че ти за разправии пей даваш... П. Тодоров, Събр. пр II, 20. — Ти си говедо! — изпадна в откровеност помощник-режисьорът под влияние на деветата сливова.. За такваз роля хората пей дават. Тонич, ББК, 15. Сърце не ми дава; сърце ми не дава. Разг. Невъзможно е за мен да извърша нещо, поради силно емоционално отношение и задръжки. Нали във Враца по-първите моми не бяха кой знае колко, разграбиха ги, докато Иван обика‑

ляше Молдовата или Немско, а да се събере с каква да е жена не му даваше сърце. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 276-277. Не е раят за тебе, Алеко, нито пък ти си за него. От друга страна, сърце ми не дава да повярвам, че си в Геената. Ем. Манов, В, 9. Такъв филм не дават. Жарг. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо няма да стане, да се осъществи, не е позволено или че нещо не е вярно.

Списък на думите по буква