ДАВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВАН ж. Остар. Данък, такса. Едно от най-добрите средства за развитието на земеделието е лекотата на данъците, защото нищо няма да убива едного земледелца толкоз, колкото тежчината на даванта. Г. Драганов, Лет., 1873, 161. Колкото масраф направял, или колкото иска да му се даде от селото, разподеля всякому според състоянието и събират го като царска даван. ЦВ, 1850, бр. 421, 2.