ДАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Старин. и поет. Който е много отдавнашен; старинен, стародавен. Прохор обърна погледа си към околните, после го спря на Момчила. — Слушай, юначе, да ти разкажа какво видял цар Костадин в давно време и ти сам ще разбереш що искам — рече богомолецът някак укорно. Ст. Загорчинов, ДП, 467. Така например той разказа, че в най-давни времена, още когато българи котригури били настанявани от император Маврикий по тези места, много преди идването на Исперих-татко, се образумало селото Чибаовци. Й. Вълчев, СКН, 390. Легенда дивна се разправя — спомен давен — / за вакъл някой си овчар певец. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 14. Вий, извива — стъпка бавна / води ме към кът засмян — / сви сърцето тръпка давна: / няма ли я — блян? Ц. Церковски, Съч. I, 268. "Ти виждаш оттука: на длан се обглежда / селото и църквата каменна в него. / Там вкусих аз първо причастие свето, / а тя е строена от давни години." Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 13.