ДА̀ВНИНА

ДА̀ВНИНА ж. Остар. Данък; даване (във 2 знач.), даванина. Търпеливо и безропотно понасяха и всички тежнини, и всички давнини, що им налагаше царщината. Т. Влайков, Съч. III, 78. Чорбаджиите разполагали с различни имоти и приходи на Котел, образувани от определена давнина на глава овца и топ аба,.., от доходите на черквата и нейното натрупано сребро. Г. Бакалов, Избр. пр, 138. — Каквото видиш, господин бирник, сиромашия сме си, та царщината няма да затвори сиротинята, че не стигнала да изплати наведнъж давнината. Н. Попфилипов, БД, 51-52. — Ето какво искам — твърдо отговори Калофер — Дето ща, село да заселя, давнина султану да не плащам. М. Марчевски, П, 63. Едни приказваха, че той е намерил имане, други пък казват, че е крал от черквата и от селската давнина. Ил. Блъсков, ПБ I, 5.

Списък на думите по буква