ДАВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Книж. Отдалеченост по време на извършване, възникване, създаване на нещо. — Чакала си толкова години, обичала си го, ще го последваш. Но мене не месете в тази история с осемнадесетгодишна давност. К. Кюлюмов, ПШ, 59. Ние погълчахме още няколко минути с нашия приятел с ризницата и гунето. Чини ми се по тяхната давност, че те ще да са същите, с които се е подвизавал в турско време. Ив. Вазов, Съч. ХV, 15. Преди Раковски имаше Велчовата завера 4 десетилетия преди Освобождението и много други факти на "революционна дейност" (хайдушки чети и други) от още по-далечна давност. Г. Бакалов, Избр. пр, 111-112.

2. Юрид. Установен от закона срок, след изтичането на който се придобива или изгубва някакво право. Ако той им разкрие всичко, те [съдиите] сигурно ще се учудят: убийството, извършено, без да иска, и при това преди десет години. Ще му измислят някаква давност, може би ще го поразтакат малко и ще го освободят. Г. Караславов, С, 242. Има различна давност за вяско престъпление.

— Рус. давность.