ДАВОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАВО̀СВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; даво̀сам се, ‑аш се, св., непрех. Остар. Съдя се с някого. Той [князът] е трябвало да гледа как двама даскали, преоблечени в руски, и други двама в турски заптийски дрехи, се давосват за територията, която той е избран да владей. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 98.