ДАВО̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от давосвам се. След 12-годишното ни давосване с фенерската патриаршия, като ся чуха еднаж законните ни желания ,.., що ни трябваше нам после това да ходим да ся спогождаваме пак със същата патриархия. Лет., 1972, 262.