ДАВРАНДЍСВАМ

ДАВРАНДЍСВАМ, ‑аш, несв.; даврандиса̀м, ‑аш, св., прех. Простонар. Правя някой (човек или животно) да се съвземе, да се оправи телесно, да се възстанови здравето му. Стефан майно льо думаше: / — Храни ми, мамо, кончето, / храни го, даврандисвай го, / кончето да ми ѝ хранено. Нар. пес., СбВСт, 760.

ДАВРАНДЍСВАМ СЕ несв.; даврандѝсам се, св. и (диал.) даврандиша̀ се, св., непрех. 1. Съвземам се, оправям се телесно, вазстановявам здравето си. — Една година, свате, работих на един санаториум за охтичави. Като направихме сградата, надойдоха хора от различни краища да се даврандисат. Кр. Григоров, ТГ, 121. Синът се усмихна насила. — Сега си по-добре, тате. Даврандисал си се от войната. Недьо погледна сина си и тъжно поклати глава. Сам си знаеше колко е добре. В. Геновска, СГ, 448. Нали ги виждам децата от детската градина, всичките изкараха по една, че и по две болести: и шарка, и заушка.. Не щем ние да го разболяваме насила, таман се е даврандисало. Я го виж, като великденско яйце се е зачервило. К. Калчев, СТ, 47. // Съвземам се, окопитвам се след някакво душевно вълнение. Нападна ме в очите. Хеле аз се даврандисах, па дръж, то [магарето] дръж. Нар. прик., СбНУ III, 162.

2. Диал. Замогвам се, добивам си предишното благосъстояние (Н. Геров, РБЯ I).

3. Диал. Противя се, опълчвам се срещу тези, които са ме нападнали (Н. Геров, РБЯ I).

4. Диал. Готвя се, стягам се за нещо (Н. Геров, РБЯ I). Утре да се даврандишем по-рано. Н. Геров, РБЯ I, 273.

— От тур. davranmak.

Списък на думите по буква