ДАВРА̀НМА

ДАВРА̀НМА междум. Остар. и диал. Не се противи; стой, не мърдай! Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно: — Давранма! Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. Зашумя нещо из генгеря, показва се човек. Близо бях, познах Реджеба. "Давранма" — извиках, но тоз час светна гърмеж и усетих, че нещо ме парна по рамото. Й. Йовков, ВАХ, 100-101. — Давранма! Не се брани! Предай се! Ц. Гинчев, ГК, 392.

— Тур. davranma.

Списък на думите по буква