ДАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ДА ж. Диал. 1. По-голяма сестра или по-стара братовчедка; кака. Селска "рода" състои от стопан, стопанка.., братя, сестри (батковци и дади — по-старите), синове,.., внуковци и правнуковци. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.

2. Бавачка на деца; дадия. Най-после трябува да кажа още някоя и за пестунките или

ваите (бавачки, дади), които чуват и ваюват (бавят) децата. Й. Груев, КН (превод), 7, 115.

— Други форми: дѐдя, дѐда, до̀да.