ДАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ДАМ, ‑аш, пов. накл. да̀ди, св., прех. Диал. Дам. Кой е юнак над юнака роден, / да го фатиш делибаша Марко, / жив до мене него да донесе; / ке му дам до три лепи земле, / ке му дам гора каменица. Нар. пес., Христом. КМ II, 38. — Царе ле, цар Костадине, / направи мермер калдърма, /../ да ти я дадм Султана. Нар. пес., СбНУ XIV, 6. Що пойдоф в село Дреноо, / майко ле мила! / Що найдоф момче убаво, / .. Дади ме, майко, за него, / сама ке търчам по него. Нар. пес., СбБрМ, 440.