ДА̀ДЕН

ДА̀ДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от дам като прил. Който е точно определен, посочен; известен. В дадения случай тя [съдбата] ни стана провидение: тя ни даде Батак, но тя бе създала Александра II. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 169. — И остава ти едно от двете: или да избираш по-малката в дадения момент злина,.., или пък да махнеш ръка и да зарежеш всичко. Т. Влайков, Съч. III, 234-235. Всред тишината прозвуча мекият глас на професора: "Звездите, гледани от дадено място на земното кълбо, заемат винаги едно и също положение на небето". Г. Белев, КВА, 308. Непосредствено се проверява, че тези значения удовлетворяват даденото уравнение. Матем., 1965, кн. 2, 43. Изваждание е действие чрез което по две дадени числа търсим трето число. К. Кърджиев, А, 28.

Дадена дума. Разг. Категорично обещание нещо да бъде извършено на всяка цена. Недошлите в събота се извинявали на председателя на кварталния комитет Георги Цонев, като да са прекрачили дадена дума. Отеч., 1978, кн. 6, 15.

Списък на думите по буква