ДАДЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ДЕНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Книж. Нещо, което не е резултат на развитие, а е първично, съществуващо, дадено по начало. — Щом съществуването е една даденост, то ние трябва да я приемем като абсолютно съвършенство, тъй като извън нея и зад нея няма нищо друго. П. Вежинов, ЗНН, 120. — Не искате да повярвате, че просторът е даденост на духа. Л. Дилов, МСП, 87-88. След като говорихме доста много върху това, че в изкуството често прониква дадеността, като се преработва или изцяло налага, ние приключихме беседата. Г. Пашев, Сб??СЕП, 364. Изграждането на България като база за развитието на вътрешния и международен туризъм,.., задължава да полагаме максимални грижи за опазването на родната природа, да благоустрояваме природните дадености, с които е така богата нашата страна. ЛР, 1971, бр. 5, 8. Дарованието е безспорна даденост.