ДА̀ЖБА

ДА̀ЖБА1 ж. Определено количество хранителни или други припаси, което се отпуска на човек или животно по определени норми за определен срок. Той изяде цялата си дневна дажба от хляб и сирене наведнъж. Д. Димов, Т, 563. Те носеха пържени кюфтета от съботната дажба месо, черен като земята хляб и току-що излезли червени репички. Д. Кисьов, Щ, 92. Много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара, купонните дажби се намаляваха непрекъснато. Д. Ангелов, ЖС, 141. Ораторът говореще против правителството.. Той казваше, че хлебните дажби са мизерни като през войната. Г. Караславов, ОХ III, 376. Ние храним кравите все още недостатъчно и нямаме отделни дажби за всяка крава. ОП, 54.

ДА̀ЖБА

ДА̀ЖБА2 ж. Диал. Данък; даждие.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква