ДАЖБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДА̀ЖБЕН, ‑а, о-, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до дажба1. Хранеше прасетата по три пъти на ден с ярма от царевично брашно,.., цвекло според това, каква храна имаше в склада на стопанството. Не знаеше никакви дажбени таблици. И. Петров, НЛ, 46. Положението спаси, разбира се, Бети Азманова, която веднага щом разбра в какво положение бе изпаднал нейният кавалер бръкна в чантичката си и извади своя личен дажбен купон. Ив. Мартинов, СНУ, 39.
2. Който се осъществява на определено време в определени количества, на дажби. През зимата стадото беше поставено при добри грижи и дажбено хранене. ОП, 426. Не е изключена възможността да се наложи да бъдат взети по-решителни мерки за въвеждане на дажбен режим на потребление.