ДАЖБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ЖБИЦА ж. Умал. от дажба¹. Така веднъж войници заявяват / на някакъв полковник руски (воин / железен и в беди герой спокоен), / че дажбица оскъдна получават, / че вместо хляб сега ядат трошици. Ем. Попдимитров, СР, 173.