ДАИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЍЯ¹, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Истор. Разюздан турски войник еничарин, върлувал по нашите земи в началото на XIX век; дахия.

— От тур. dayı 'юнак, герой'.

ДАЍЯ², ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Диал. Вуйчо, дайчо.

— От тур. dayı 'вуйчо'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.