ДАКТИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАКТЍЛ м. 1. Литер. В силаботоническото стихосложение — трисрична ритмическа стъпка, при която първата сричка е ударена, а другите две — неударени (À̀ ¡ ¡), напр. Мя̀ркат се в у̀тринна дря̀мка унѐсени, / сѝни далѐчни горѝ.

2. Литер. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична основна

стъпка в хекзаметъра, при която първата сричка е дълга и ударена, а другите две — кратки и неударени (À̀ ¡ ¡).

3. Муз. Ритмична фигура, образувана от една дълга трайност в началото и две двойно по-кратки в края.

— От гр. δBκτυλος 'пръст (на ръка)'.