ДАЛАВЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛАВЀРА ж. 1. Простонар. Нечиста, непочтена сделка; мошеничество. — Никога не е имало такава морална разруха и в селото, и в града.. Защото там са парите, там са капиталите, там са далаверите! Й. Йовков, ПГ, 118. — Виждаш ли този кочан?.. — Сделки... Мръсни сделки.. — Сводничество, далавери, шарлатания. К. Калчев, ДНГ, 58.

2. Разг. Изгодна, носеща печалба сделка, покупка, работа и др. Да се вложат пари в тая сделка е голяма далавера, но в момента нямам толкова.

Ѓ На далавера съм. Разг. 1. Имам някаква печалба, обикн. парична. Днес съм на далавера — продадох една картина почти на двойна цена. 2. Само в 3 л. ед.и мн. Евтин. Колата ми е на далавера — излезе ми почти без пари. ѓ Ремонтът е на далавера. Излезе ми една трета по-евтино, отколкото предполагах.

— От ит. dar(e)-avere 'даване-имане', през тур. dalavere.