ДАЛАВЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛАВЀРКА ж. Простонар. Умал. от далавера; малка, дребна далавера. Какво ще спечелиш от тая пуста агрономия? Само дето на един държавен пайтон без пари ще се возиш. Инак нито далаверка можеш да си направиш, нито отнякъде нещо можеш да закачиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160. — Бият с тоягите си, ограбват някое магазинче, вършат далаверки и плашат буржоазията и монархията, тоест играят с неща, с които не бива да се играе. Ем. Станев, ИК I и II, 510. Беше непростимо да се рискува тая златна служба, далаверките при покупките в селата, тайничките комисиони около дребните партиди. Д. Димов, Т, 280.