ДАЛА̀ЧЕВ

ДАЛА̀ЧЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Само в съчет.: Далачева трева. Диал. Билка, с която се лекува болен далак.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква