ДАЛЕКОБОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЕКОБО̀ЕН, ‑о̀йна, ‑о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. За оръжие — който стреля на далечно разстояние. В далечината,.., бухаше тежко далекобойната немска артилерия. П. Вежинов, ЗЧР, 163. На високия бряг бе сивата каменна стена на крепостта Сир. Квадратни дупки, в които се потайваха дулата на далекобойните оръдия, бяха зейнали срещу морето. Ст. Сивриев, ПВ, 97. Без да беше виждал ни един от тях [англосаксите] да стреля, Немият държеше лъка по същия начин. А това беше далекобоен лък. А. Дончев, СВС, 640.