ДАЛЕКОПИШЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЕКОПЍШЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. В съчет.: Далекопишеща машина; далекопишещ апарат. Спец. Телетип, телекс. Предаването на информацията е само част от работата на автоматичните далекопишещи машини. Те едновременно приемат информации от другите възлови гари по втората далекопишеща машина. ВН, 1959, бр. 2399, 2. Далекопишещите машини по външен вид и по начин на обслужване приличат на обикновените пишещи машини, но устройството и действието им е различно от тях. Т. Кръстев и др., СТ, 18. Обикновено през втората година от радиотелеграфистите се изискваше да изучат клавиатурата на далекопишещия апарат и да добият умение да работят с него с неголяма скорост. НА, 1964, бр. 4763, 1.