ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЕКОСЪОБЩЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Електр. Който се отнася до предаване на съобщения на голямо разстояние. С откриването обаче на свойството на късите вълни да се отразяват от йоносферата се прави преврат в далекосъобщителната безжична връзка. Х. Шинев, А, 7. За далекосъобщителните връзки, за отбраната,.., за измерителната апаратура в лабораториите трябва електроника! ВН, 1963, бр. 3735, 4.

◊ Далекосъобщителна техника. Електр. Клон от електротехниката, който се занимава с начините и средствата за предаване и приемане на сведения и съобщения на голямо разстояние посредством жична, безжична, оптична или друга система. Специалисти по далекосъобщителната техника.. от няколко дни усилено монтират новите съоръжения на телетипната централа. ВН, 1964, бр. 4118, 1.