ДАЛЕЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЀЧЕ и (съкр.) далѐч нареч. 1. На относително голямо разстояние от някого или от нещо; надалеч. Противоп. близо. Излязоха пак и едва когато бяха вече далеч от бивака, почна да се развиделява. Й. Йовков, Разк. I, 156. Брястовете бяха много по-далече от Грамадата. Елин Пелин, Съч. III, 93. Лина я няма. Наместо нея далече се мярка черна точица. Г. Стаматов, Разк. II, 155. Далече долу шумеше глухо намалялата вода на реката, но кой ще се реши да слезе там да накваси устни. Д. Талев, И, 352. Той подкара коня си към онова място, откъдето идеше врявата — то и не беше бог знае колко далече, на хвърлей камък от прашния път. А. Гуляшки, ЗВ, 33. Далеч и близо в глъхналата нощ / разлаяха се псета... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 97. Аз ще да отида / далеч в чужбина. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 175. ^● За усилване. Удвоено далече-далече и далеч-далеч. Далече-далече на юг, в сърцето на знойна Африка,.., сред мрачната джунгла се влачеше лениво пълноводна река. П. Бобев, ГЕ, 59. Целият град спеше като мъртав, никъде не се виждаше светлинка; наоколо сградите тъмнееха мълчаливо и само далеч-далеч, някъде на север, зад планината, върху небето трептяха кървави отблясъци. Г. Райчев, Избр. Съч. II, 52.

2. Като сказ. опред. С предл. от, с числително бройно и със същ., което означава мярка за разстояние. На определено голямо разстояние от нещо. Сигурна, че той ще пристигне, тя отиде привечер на гарата, която беше два километра далече от баните, да го чака. Елин Пелин, Съч. IV, 196. Това е Колтуши, на 25 км далече от Ленинград. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 194. Той [заекът] не беше по-далече от десет крачки. Виждах всяко косъмче по него. Ем. Станев, ЯГ, 36.

3. Означава, че нещо е станало преди много време или ще стане след продължително време. Зората бе далече и планината все така фучеше с водите си. Ем. Станев, ЯГ, 103. Ще стане то [мечтите ѝ], знае тя, че ще стане. И не е далеч. Още две годинки. Т. Влайков, Съч. II, 109. Погасва споменът далече, / и миналото е мечта. Н. Лилиев, Ст, 1932, 25. Когато през лятото на 1912 година се заговори за една война против Турция, тъй беше повдигнат духът на българите, че земеделските стопани, още далече преди да са повикани, си стягаха дрехи и цървули за фронта. Д. Яръмов, БП, 198. Ще дойде онзи час, в който тия народоубийци ще да оплачат майчиното си мляко! Аз ви уверявам, че тоя час не е далече, защото българският народ не е останал още без юнаци и без честни хора! С, 1872, бр. 39, 309.

4. Като сказ. опред. и следв. същ. с предл. от. Означава, че някой не изпитва, не чувства, не споделя нещо или че нещо се различава много по характерните си черти от друго. Всичко по старому си живее в ред и покорност на съдбата и се радва с благодарност на хубавия божи свят.. Само отец Пиомий е далеч от тая радост. Елин Пелин, Съч. I, 189-190. Аз не мога да бъда ваша доносница. Не мислите ли, че ме обиждате? Толкова ли лошо мнение имате за мен, любезни Кадир ефенди? — Далеч съм

от тая мисъл. Д. Спространов, С, 124. П. Хитов си остава и сега толкова далеч от идеята на Апостола за национална революция, колкото и в началото на неговата дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 211. "Грижа за общи интереси, мисъл за правда и ред в селото — далеч са тия работи от него." Т. Влайков, Съч. III, 221. Току-що ви избрахме за почетен председател на музикалното дружество "Кавал".. — Това е тъй далеч от моята професия. Й. Йовков, М, 27. Ралев не беше никак склонен да дава оценки с лека ръка дори за хора, които добре познава. Веднъж той каза за един общ познат: — Ако го наречем посредствен, това няма да е далеч от истината. Й. Попов, БНО, 89.

5. Книж. В много по-висока степен, много повече. Зарко Маринков го одобри, но смяташе, че запалката е далече по-хубаво нещо от огнивото, огнивото е старовремска работа. Й. Радичков, СР, 154. Сутринта той скочи от леглото далеч преди да се раздени, сякаш цяла нощ не бе спал. Д. Талев, И, 229. Ботьо Петков бил изпреварил далеч своето време с възпитателните си възгледи. Н. Ферманджиев, РХ, 184. Всеки пласт разровена земя носи нови открития и въпреки това днес можем да си съставим само приблизителна и далеч непълна представа за несметните богатства,.., скулптурата и живопистта в тези древни земи. Т. Кюранов, АП, 108.

6. Книж. С отриц. не. Съвсем не, никак не. Сега пътувам с трета класа. Тук е също чисто, макар и далеч не така комфортно, както в първа класа. Кр. Белев, З, 55. Отгоре и отдолу на денка се поставяха по един непрекъснат ред от капаци. Така приготвеният денк се отнасяше в помещенията за ферментация. Тази наглед проста работа далеч не се извършваше тъй механично, колкото изглеждаше. Д. Димов, Т, 33-34. С тези примери далеч не може да се изчерпи всичко. △ Изброените институти и организации далеч не са всичките.

◊ Бия далеч<е>. Разг. Имам, поставям си високи цели. — Защото работата не е само да опазим нашата река и въздух, а да пазим планетата! Световния океан! — Знам, знам, ти далече биеш. Р. Михайлов, ПН, 79. Да бягаш три дни далеч от някого. Разг. За човек — много неприятен, грозен или страшен. Да го видиш, да бягаш от него три дни далеч. — Омразен и страшен станал. П. Р. Славейков, БП I, 111. Далеч<е> ми стига ръката. Разг. Разполагам с много средства, много съм богат. — Утре ще раздам на всички сиромаси в града по две кофи жито. Врявата отново се оживи: — Ще го направи... — Далече му стига ръката... Т. Харманджиев, Р, 33. Крушката не пада по-далеч от корена си. Разг. Приличам на родителите си по някое свое качество или в постъпките си. — От София, кай, дошъл човек. Ще дойде ами! Нека види, че крушката не пада по-далеч от корена! С. Северняк, ИРЕ, 15. Не виждам / видя по далеч<е> от носа си. Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Вий с билки и магии се запоявате един други, никой от носа си да не вижда по-далеч! П. Тодоров, Събр. пр II, 320. — А пък аз мисля, — .. — че тази вечер Беров е малко нещо кисел.. — Тъй е, когато не искате да видите по-далeче от носа си! К. Петканов, В, 42. Не падам <по-> далеч от някого. Разг. Не се различавам много от някого; приличам си с някого (обикн. по лошите си качества). Отивам / отида (стигам / стигна) далеч<е>. Разг. 1. Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките си и казвам повече, отколкото трябва. Не можеше да не разкаже и за Христофор.. Тя не пестеше чернилката, когато говоречше за него. Ала по-далеч не отиде. Не каза нищо за участта на баща си. Б. Болгар, Б, 100. 2. Напредвам, преуспявам, сполучвам. — Всичко е наше! Далече отидохме ние! Да дойдеш сега — не можеш позна къде си попаднала! Един нов цех сме вдигнали — с градинка, с фонтанче в средата!.. Апартаменти... детски дом направихме! О. Василев, Л, 8. Коопреративно стопанство с частен добитък няма да отиде далече... Кр. Григоров, Н, 12.