ДАЛЕЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЀЧНОСТ, ‑тта, мн. няма ж. Поет. Отвл. същ. от далечен; далечина, отдалеченост. И той гледаше с наслаждение.. старопланинския връх,.., който му се усмихваше приветливо от своята далечност. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 133. Той беше обичал само веднъж, в мъгливата далечност на своето юношество. С. Чернишев, ЛО, 55. И така ще бъде цяла вечност. / Ще отминеш ти. / Ще дойде друг. / Ще примамва глухата далечност / с тайни неродения ти внук. Мл. Исаев, ПТН, 31. О, как съм уморен! О, как жадувам / да се окъпя в сянката уханна / на дървесата, да следя безгрижно / на пладне как във синята далечност / се раждат облаците. А. Далчев, С, 91. В непроницаема далечност ся скрива от нас началото на человечеството. Лет., 1874, 136.