ДАЛИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЍ и (съкр., обикн. поет.) дал частица. 1. При въпроси: а) За изразяване на съмнение, несигурност или колебание. Но ето, че нейде из мъглите се зададоха тичешком двама непознати пътника.. Дали не иде инспекторът? Елин Пелин, Съч. I, 208. — Някой мина оттам: дали ни видя? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 134. Дали цар Безсънко изпълни волята на своя спасител и дали направи всички хора в царството си щастливи? Св. Минков, ПК, 16. Как да им кажа, че съм жив? Обаче дали наистина съм жив — е голям въпрос. Л. Стоянов, Х, 39. Дали налегна буря тъмни клони, / в горите безнадежден сън заспали / след ужасите на размирен ден? Д. Дебелянов, Ст 1936, 49. Ах, кажи ми, кажи леле, Яно, / дали не съм те , душо докундисал. Й. Йовков, Б, 43. — Дали си имаш висока кула, / Ангеле, бре, войводо де? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 31. б) Рядко. За изразяване на възражение, несъгласие, недоволство; нима. — Дали ще ми се случи някога да ти откъсна главата! — изсъска гневно кубертинецът. Й. Вълчев, СКН, 10. Та дали аз не обичам Болгария? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 59.

2. Като съюз. а) Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за изразяване на известна несигурност, недостатъчна увереност. И като тури ръка на сърцето си, помъчи се да узнае дали то още бие. Елин Пелин, Съч. I, 134. Той инстинктивно поглеждаше из вратата дали не ще се зададе Хаджията. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. Не знаеха дали работеше нещо, имаше ли близки. Й. Йовков, ВАХ, 14. Тинка го чакаше с нетърпение, та да види дали ще е пак умислен като днеска. Т. Влайков, Съч., 1925, 234. Хем я [ризата] суши, хем погледва чедото си и май-май че се съмнява дали е туй нейното чедо, дали не е. Ал. Константинов, Съч. I, 282. б) Дали... или. А) Съчинителен. Във въпр. изр., пряк въпрос, за запитване при съмнение, колебание между две възможности. Дали позна гласа на ротния, или защото си беше и без това по‑

слушен, слепият кон бодро запристъпя нататък, накъдето го насочваше ротният. Й. Йовков, Разк. III, 27. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата — / дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 94. Б) Подчинителен. а) Въвежда подчинено подложно изречение, непряк въпрос, което съдържа съмнение, колебание между две или повече възможности. Не се познава / дали змия си или человек. К. Величков, Ад (превод), 208. б) Въвежда подчинено определително изречение, непряк въпрос, което съдържа съмнение, колебание между две или повече възможности. Възниква въпрос дали тези съобщения са верни.

— Други (диал.) форми: алѝ, ал.