ДАЛМАТЍНЕЦ

ДАЛМАТЍНЕЦ1, мн. ‑нци, м. Мъж, който живее или е роден в Далмация (област в Хърватия по протежението на източния бряг на Адриатическо море). В нея [българската легия на Раковски] имало българи, далматинци, поляци, черногорци, дошли там за идея или за приключения. Ив. Вазов, Съч. ХV, 124. Освен далматинците с четата дойдоха още много българи. З. Стоянов, ЗБВ III, 137. В преписи от късно време срещаме изображиния на различни гербове и царе,.., а също и исторически песни от далматинеца Качич Миошич. Б. Пенев, НБВ, 61. Измежду хванатите бунтовници в София, казват, че имало няколко души сърби и далматинци, войводи. НБ, 1876, бр. 5, 20.

ДАЛМАТЍНЕЦ

ДАЛМАТЍНЕЦ2, мн. ‑нци, м. Порода късокосмести кучета (с предполагаем произход от Далмация), с бяла козина на черни (рядко тъмнокафяви) дребни петна, клепнали уши, стройни и грациозни, които са много добри пазачи, изключително силни и издръжливи на бяг. // Куче от такава порода. Далматинците са много красиви и умни кучета.

Списък на думите по буква