ДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДАМ, да̀мът, да̀ма, мн. да̀мове, след числ. да̀ма, м. Диал. Обор. Тъкмо в тая минута чичо Митуш беше излязъл пред дама и видя, че воловете се връщат от кладенеца. Начаса той се повърна вътре, защото воловете щяха да додат и трябваше да се настанят. Й. Йовков, АМГ, 8. — Има общински дам, там затварят такива намерени говеда. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 275. Грижа пък на дядо Габю бяха конете. Изчисти яслата под сайванта, затвори биволите в дама да не пречат. М. Яворски, ХСП, 166. Разтваряше стопанинът вратата / .. / и в двора втурваха се двата коня / .. / препускаха и цвилеха високо, / повдигнали глави, развели гриви, / додето ги в дама приберат. А. Дончев, С, 134.
— Тур. dam.